1Когато излезеш на бой против враговете си и видиш коне и колесници, и народ, по-многоброен от теб, да не се плашиш от тях; защото с теб е ГОСПОД, твоят Бог, който те изведе от египетската земя. 2И когато тръгнеш да се биеш, свещеникът да се приближи и да говори на народа, 3и да му каже: Слушай, Израилю: днес вие излизате да се биете с враговете си. Да не отпада сърцето ви! Не се страхувайте, не треперете и не се ужасявайте от тях, 4защото ГОСПОД, вашият Бог, е този, който върви с вас, за да се бие за вас против враговете ви, за да ви спаси. 5И надзорниците да говорят на народа и да кажат: Кой човек е построил нова къща и не я е осветил? Нека си иде и се върне у дома си, за да не би да умре в боя и друг да я освети. 6И кой човек е насадил лозе и не е ял от плода му? Нека си иде и се върне у дома си, за да не би да умре в боя и друг да яде плода му. 7И кой човек се е сгодил за жена и не я е взел? Нека си иде и се върне у дома си, за да не би да умре в боя и друг да я вземе. 8И надзорниците да говорят на народа и да кажат: Кой човек е страхлив и сърцето му е отпаднало? Нека си иде и се върне у дома си, за да не отпаднат сърцата на братята му като неговото сърце. 9И когато надзорниците свършат да говорят на народа, нека поставят военачалници начело на народа. 10Когато се приближиш до някой град, за да воюваш против него, предложи му мир. 11И ако ти отговори с мир и ти отвори портите си, тогава целият народ, който се намира в него, да ти стане подвластен и да ти служи. 12Но ако не сключи мир с теб, а воюва против теб, тогава да го обсадиш. 13И когато ГОСПОД, твоят Бог, го предаде в ръцете ти, да избиеш всички от мъжки пол в него с острието на меча. 14А жените, децата, добитъкът и всичко, което се намира в града, цялата му плячка, да заграбиш за себе си; и да ядеш плячката на враговете си, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава. 15Така да правиш на всичките градове, които са много далеч от теб, които не са от градовете на тукашните народи. 16Но в градовете на тези народи, които ГОСПОД, твоят Бог, ти дава като наследство, да не оставиш живо нищо, което диша, 17а непременно да изпълниш над тях проклятието: хетейците и аморейците, и ханаанците, и ферезейците, и евейците, и евусейците, така както ГОСПОД, твоят Бог, ти заповяда; 18за да не ви научат да правите според всичките техни гнусотии, които те са правили за боговете си, така че да съгрешите против ГОСПОДА, своя Бог. 19Когато обсаждаш някой град за дълго време, докато воюваш против него, за да го превземеш, да не унищожаваш дърветата му, като вдигаш секира срещу тях, защото можеш да ядеш от тях и да не ги изсичаш. Защото човек ли е полското дърво, че да го обсаждаш? 20Само дърветата, за които знаеш, че не са дървета за храна, тях можеш да унищожаваш и да изсичаш, и да строиш обсадни съоръжения против града, който воюва с теб, докато падне.