1И Мойсей повика целия Израил и им каза: Слушай, Израилю, наредбите и правилата, които изговарям в ушите ви днес, за да ги научите и да внимавате да ги спазвате. 2ГОСПОД, нашият Бог, направи с нас завет на Хорив. 3ГОСПОД не направи този завет с бащите ни, а с нас, всички, които днес сме живи тук. 4ГОСПОД говори с вас лице в лице на планината отсред огъня. 5По онова време аз стоях между ГОСПОДА и вас, за да ви обявя ГОСПОДНОТО слово, защото вие се страхувахте от огъня и не се изкачихте на планината. Той каза: 6Аз съм ГОСПОД, твоят Бог, който те изведох от египетската земя, от дома на робството. 7Да нямаш други богове освен Мен! 8Да не си правиш кумир — каквото и да било подобие на нещо, което е на небето горе или което е на земята долу, или което е във водата под земята; 9да не им се покланяш, нито да им служиш, защото Аз, ГОСПОД, твоят Бог, съм Бог ревнив, който въздавам вината на бащите върху синовете до третото и четвъртото поколение на онези, които Ме мразят, 10а оказвам милост към хиляди поколения на онези, които Ме обичат и спазват Моите заповеди. 11Да не изговаряш напразно Името на ГОСПОДА, своя Бог, защото ГОСПОД няма да остави ненаказан онзи, който изговаря напразно Името Му. 12Спазвай съботния ден, за да го освещаваш, както ГОСПОД, твоят Бог, ти е заповядал. 13Шест дни да работиш и да вършиш всичките си работи, 14а седмият ден е събота на ГОСПОДА, твоя Бог. Да не вършиш в него никаква работа, нито ти, нито синът ти, нито дъщеря ти, нито слугата ти, нито слугинята ти, нито волът ти, нито магарето ти, нито който и да било твой добитък, нито чужденецът ти, който е вътре в портите ти; за да си почива слугата ти и слугинята ти, както и ти. 15И помни, че беше роб в египетската земя и че ГОСПОД, твоят Бог, те изведе оттам с мощна ръка и с издигната мишца; затова ГОСПОД, твоят Бог, ти заповяда да пазиш съботния ден. 16Почитай баща си и майка си, както ГОСПОД, твоят Бог, ти заповяда, за да се продължат дните ти и да ти бъде добре в земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава. 17Не убивай. 18Не прелюбодействай. 19Не кради. 20Не свидетелствай лъжливо против ближния си. 21Не пожелавай жената на ближния си, да не ти се иска къщата на ближния ти, нито нивата му, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито магарето му, нито каквото и да било нещо, което е на ближния ти. 22Тези думи ГОСПОД изговори на планината на цялото ваше събрание отсред огъня, облака и мрака със силен глас; и не прибави нищо повече. И ги написа на две каменни плочи и ми ги даде. 23И когато чухте гласа отсред тъмнината, докато планината гореше в огън, вие се приближихте до мен, всичките началници на племената ви и старейшините ви, 24и казахте: Ето, ГОСПОД, нашият Бог, ни показа славата Си и величието Си и ние чухме гласа Му отсред огъня; в този ден видяхме, че Бог говори с човека и той остава жив. 25И сега, защо да умираме? Този голям огън ще ни изпояде! Ако продължим да чуваме гласа на ГОСПОДА, нашия Бог, ще умрем, 26защото кой от всичките смъртни е чул гласа на живия Бог, говорещ отсред огъня, както ние го чухме, и е останал жив? 27Приближи се ти и чуй всичко, което казва ГОСПОД, нашият Бог; и ти ни говори всичко, което ГОСПОД, нашият Бог, ще ти каже, и ние ще слушаме и ще изпълняваме. 28И ГОСПОД чу гласа на думите ви, когато ми говорихте, и ГОСПОД ми каза: Чух гласа на думите на този народ, които те ти говориха. Добре казаха всичко, което казаха. 29Дано да имат такова сърце в себе си, че да се боят от Мен винаги и да пазят всичките Ми заповеди, за да бъде добре на тях и на синовете им до века! 30Иди, кажи им: Върнете се в шатрите си. 31А ти остани тук при Мен и Аз ще ти кажа всичките заповеди, наредби и правила, на които да ги научиш, за да ги вършат в земята, която им давам да притежават. 32Затова да внимавате да вършите така, както ГОСПОД, вашият Бог, ви заповяда; да не се отклонявате нито надясно, нито наляво. 33Да ходите по целия път, който ГОСПОД, вашият Бог, ви заповяда, за да живеете и да ви бъде добре, и да продължите дните си в земята, която ще притежавате.