1Кой е като мъдрия и кой знае обяснението на нещата? Мъдростта на човека осветлява лицето му и твърдостта на лицето му се променя. 2Аз казвам: Пази царската заповед заради клетвата си към Бога. 3Не бързай да излезеш от присъствието му. Не постоянствай в зло дело, защото той върши всичко, каквото иска. 4В думата на царя има власт, кой ще му каже: Какво правиш? 5Който пази заповедта, няма да види зло, защото мъдрото сърце познава време и правилен начин. 6Понеже за всяко нещо има време и правилен начин, понеже злощастието на човека тежи върху него. 7Защото не знае какво ще се случи, понеже кой може да му каже какво ще стане? 8Няма човек който да има власт над духа, за да задържи духа, и никой няма власт в деня на смъртта. От тази война няма уволнение и безбожието няма да избави онези, които са се предали на него. 9Всичко това видях и обърнах сърцето си към всяко дело, което се върши под слънцето: има време, в което човек господства над друг човек за своя вреда. 10Тогава видях безбожните погребани — които бяха идвали и си отивали от святото място — и те бяха забравени в града, където бяха правили така. И това е суета. 11Понеже присъдата срещу зло дело не се изпълнява бързо, затова сърцето на човешките синове е напълно предадено в тях да вършат зло. 12Въпреки че грешникът върши зло сто пъти и дългоденства, пак аз зная, че ще бъде добре на боящите се от Бога, които се боят пред Него. 13Но на безбожния няма да бъде добре и като сянка няма да продължи дните си, защото не се бои пред Бога. 14Има една суета, която става на земята — че има праведни, на които се случва според делата на безбожните, и има безбожни, на които се случва според делата на праведните. Казах, че и това е суета. 15Затова аз похвалих веселието, защото няма нищо по-добро за човека под слънцето от това да яде и да пие, и да се весели. И това ще му остане от труда му в дните на живота му, които Бог му дава под слънцето. 16Когато предадох сърцето си да позная мъдростта и да видя работата, която се върши на земята — макар че човек не вижда сън с очите си нито денем, нито нощем — 17тогава видях в цялото Божие дело, че човек не може да открие делото, което става под слънцето. Колкото и да се труди човек и да търси, няма да го открие; и дори мъдрият да твърди, че го познава, не може да го открие.