1Тогава ГОСПОД говори на Мойсей и Аарон в египетската земя и каза: 2Този месец ще ви бъде начало на месеците, ще ви бъде първият от месеците на годината. 3Говорете на цялото израилево общество и кажете: На десетия ден от месеца всеки да си вземе по едно агне за бащиния си дом, по едно агне за един дом. 4Но ако в дома са малко за агнето, тогава нека го вземе с най-близкия до къщата му съсед според броя на душите; смятайте за агнето според онова, което всеки може да изяде. 5Агнето ви да бъде без недостатък, едногодишно мъжко; от овцете или от козите да го вземете. 6И да го пазите до четиринадесетия ден на същия месец; тогава цялото събрание на израилевото общество да го заколи привечер. 7После да вземат от кръвта и да сложат на двата стълба и на горния праг на вратата на къщите, където ще го ядат. 8През същата нощ да ядат месото, печено на огън; с безквасен хляб и с горчиви треви да го ядат. 9Да не ядете от него сурово, нито варено във вода, а изпечено на огън, с главата му, краката му и вътрешностите му. 10И да не оставите нищо от него до сутринта; ако остане нещо до сутринта, да го изгорите в огън. 11Така да го ядете: препасани през кръста си, с обувките на краката си и тоягите в ръцете си. Да го ядете набързо, Пасха на ГОСПОДА е. 12И в онази нощ Аз ще мина през египетската земя и ще поразя всяко първородно в египетската земя, от човек до животно; и ще извърша съд против всичките египетски богове. Аз съм ГОСПОД. 13И кръвта ще ви бъде за знак на къщите, където сте, и когато видя кръвта, ще ви отмина, и язвата няма да бъде у вас, за да ви погуби, когато поразя египетската земя. 14Онзи ден да ви бъде за спомен и да го пазите като празник на ГОСПОДА във всичките си поколения; вечна наредба да ви бъде да го празнувате. 15Седем дни да ядете безквасен хляб. Още на първия ден да махнете кваса от къщите си, защото всеки, който яде квасно от първия ден до седмия ден, тази душа ще се изтреби от Израил. 16На първия ден ще имате свято събрание и на седмия ден -- свято събрание. Никаква работа да не се върши в тях освен онова, което е нужно за ядене на всекиго; само това може да вършите. 17И така, да пазите празника на безквасните хлябове, защото в същия този ден изведох войнствата ви от египетската земя. Затова ще ви бъде вечна наредба да пазите този ден във всичките си поколения. 18От вечерта на четиринадесетия ден на първия месец до вечерта на двадесет и първия ден от месеца да ядете безквасни хлябове. 19Седем дни да не се намира квас в къщите ви, защото всеки, който яде квасно, онази душа ще се изтреби от обществото на Израил, бил той пришълец, или местен жител. 20Нищо квасно да не ядете; във всичките си жилища да ядете безквасни хлябове. 21И Мойсей повика всичките старейшини на Израил и им каза: Изберете и си вземете по едно агне според челядите си и заколете пасхата. 22После вземете китка от исоп и я потопете в кръвта в съда, и намажете с кръвта в съда горния праг и двата стълба на вратата. И никой от вас да не излиза от вратата на къщата си до сутринта. 23Защото ГОСПОД ще мине, за да порази египтяните, и когато види кръвта на горния праг и на двата стълба на вратата, ГОСПОД ще отмине вратата и няма да остави погубителя да влезе в къщите ви, за да ви порази. 24И ще пазите това като вечна наредба за теб и за синовете ти. 25Когато влезете в земята, която ГОСПОД ще ви даде, както каза, да пазите тази служба. 26И когато децата ви попитат: Какво означава тази служба у вас? -- 27тогава да отговорите: Това е жертва за Пасхата на ГОСПОДА, който отмина къщите на израилевите синове в Египет, когато порази египтяните, а нашите къщи спаси. Тогава народът се наведе и се поклони. 28И израилевите синове отидоха и направиха, както ГОСПОД заповяда на Мойсей и Аарон; така направиха. 29И в полунощ ГОСПОД порази всяко първородно в египетската земя, от първородния на фараона, който седеше на престола си, до първородния на пленника, който беше в затвора, и всяко първородно от добитъка. 30И фараонът стана през нощта, той и всичките му слуги, и всичките египтяни; и се нададе голям писък в Египет, защото нямаше къща, в която да няма мъртвец. 31И повика Мойсей и Аарон през нощта и каза: Станете и излезте изсред народа ми, и вие, и израилевите синове, и идете, послужете на ГОСПОДА, както казахте! 32Вземете и стадата си и говедата си, както казахте, и идете; и благословете и мен. 33Египтяните също принуждаваха народа, за да го отпратят по-скоро от земята, защото си казваха: Ние всички измираме! 34И народът вдигна тестото си, преди да се закваси, като носеха на рамене нощвите обвити в дрехите си. 35А израилевите синове бяха постъпили, както Мойсей беше казал, и бяха поискали от египтяните сребърни вещи и златни вещи и дрехи. 36И ГОСПОД беше дал на народа благоволение пред египтяните и те им бяха дали, каквото поискаха. Така те обраха египтяните. 37И така, израилевите синове се дигнаха от Рамесий за Сокхот, около шестстотин хиляди мъже пешаци, освен челядите. 38А с тях излезе и голямо разноплеменно множество, както и твърде много добитък -- овце и говеда. 39А от тестото, което носеха от Египет, изпекоха безквасни пити, защото не се беше заквасило, понеже ги изпъдиха от Египет и те не можаха да се бавят, нито да си приготвят ядене за из пътя. 40А времето, което израилевите синове прекараха като пришълци в Египет, беше четиристотин и тридесет години. 41И в края на четиристотин и тридесетте години, в същия онзи ден, всичките ГОСПОДНИ войнства излязоха от египетската земя. 42Това е нощ, която трябва да се пази за ГОСПОДА, защото ги изведе от египетската земя; това е онази нощ на ГОСПОДА, която трябва да се пази от всичките израилеви синове във всичките им поколения. 43И ГОСПОД каза на Мойсей и Аарон: Ето закона за пасхата: никой чужденец да не яде от нея. 44Но всеки роб, купен с пари, когато го обрежеш, може да яде от нея. 45Пришълец или наемник да не яде от нея. 46В една къща да се изяде. От месото да не изнасяте вън от къщи и кост от нея да не строшите. 47Цялото общество израилеви синове да прави това. 48И ако някой чужденец живее като пришълец заедно с теб и иска да пази пасхата на ГОСПОДА, нека всичките му мъжки се обрежат, и тогава нека пристъпи да я пази; той ще бъде като местен жител на земята. Но никой необрязан не бива да яде от нея. 49Един закон ще има за местния жител и за чужденеца, който е пришълец между вас. 50И всичките израилеви синове направиха, както ГОСПОД заповяда на Мойсей и Аарон; така направиха. 51И така, в същия онзи ден ГОСПОД изведе израилевите синове от египетската земя според войнствата им.