1Ето наредбите на закона, които ще представиш пред тях. 2Ако купиш роб евреин, шест години да работи, а на седмата да излезе свободен, без откуп. 3Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, и жена му да излезе с него. 4Ако господарят му му е дал жена и тя му е родила синове или дъщери, жената и децата й да бъдат на господаря й, а той да излезе сам. 5Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и децата си; не желая да изляза свободен! -- 6тогава господарят му да го заведе пред съдиите, да го сложи при вратата или при стълба на вратата и господарят му да промуши ухото му с шило; и той ще му бъде роб завинаги. 7Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе, както излизат робите. 8Ако не хареса на господаря си, който я е определил за себе си, нека я остави да бъде откупена; той няма да има власт да я продаде на чужд народ, тъй като е постъпил невярно с нея. 9Но ако я е определил за сина си, нека постъпи с нея според правото на дъщерите. 10Ако си вземе още една жена, да не намали на онази храната й, облеклото й и съпружеското сношение с нея. 11А ако не й отдава тези трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп. 12Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви. 13Но ако не го е причаквал, а Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място, където да прибегне. 14Ако обаче някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми да го извадиш, за да се умъртви. 15Който удари баща си или майка си, непременно да се умъртви. 16Който открадне човек и го продаде, или ако откраднатият се намери в ръката му, той непременно да се умъртви. 17Който злослови баща си или майка си, непременно да се умъртви. 18Когато мъже се карат, ако единият удари другия с камък или с юмрука си и той не умре, но легне на легло, 19ако се привдигне и излиза от къщи макар и с тояга, тогава онзи, който го е ударил, да бъде невинен, само да плати за лежането му и да се погрижи да бъде съвършено изцелен. 20Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, така че умре под ръката му, непременно да се накаже. 21Но ако удареният остане жив един или два дни, тогава да не се наказва, понеже той му е купен с пари. 22Ако мъже се бият и ударят бременна жена, така че пометне, но не последва друга повреда, тогава онзи, който я е ударил, непременно да бъде глобен, както мъжът й би му наложил, и да плати, както определят съдиите. 23Но ако последва повреда, тогава да дадеш живот за живот, 24око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, крак за крак, 25изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар. 26Ако някой удари роба си или робинята си в окото и го ослепи, да го освободи заради окото му. 27И ако някой избие зъб на роба си или зъб на робинята си, да го освободи заради зъба му. 28Ако вол убоде мъж или жена, така че умрат, тогава волът непременно да се убие с камъни и месото му да не се яде, а стопанинът на вола ще бъде невинен. 29Но ако волът от по-рано е бил бодлив и стопанинът му е бил предупреден, но не го е ограничил и волът е убил мъж или жена, волът да се убие с камъни, а и стопанинът му да се умъртви. 30Но ако му се определи откуп, да даде за откуп на живота си колкото му се определи. 31Ако волът е убол било син, или дъщеря -- според тази наредба на закона да му се направи. 32Но ако волът убоде роб или робиня, стопанинът нека плати на господаря им тридесет сребърни сикъла и нека волът се убие с камъни. 33Ако някой отвори яма или изкопае яма, без да я покрие, и в нея падне вол или магаре, 34притежателят на ямата да заплати щетата; да даде пари на стопанина им, а мъртвото животно да бъде негово. 35Ако волът на някого убоде вола на ближния му, така че той умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят стойността му и мъртвия вол също да си разделят. 36Но ако се е знаело от по-напред, че волът е бодлив, и стопанинът му не го е ограничил, непременно да плати вол за вол, а мъртвият вол да бъде негов.