1И ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза: 2Сине човешки, ти живееш сред дом на бунтовници, които имат очи, за да виждат, но не виждат; и имат уши, за да чуват, но не чуват, защото са бунтовен дом. 3Затова ти, сине човешки, си приготви вещи за преселване и се пресели денем пред очите им. Пресели се от мястото си на друго място пред очите им — може би ще видят, ако и да са бунтовен дом. 4Изнеси вещите си пред очите им като вещи за преселване, а ти излез вечерта пред очите им, както се отива в плен. 5Пред очите им си прокопай дупка в стена и ги изнеси през нея. 6Пред очите им ги вдигни на рамене и ги изнеси по тъмно. Покрий лицето си, за да не виждаш земята, защото те поставих за знамение на израилевия дом. 7И направих така, както ми беше заповядано. Изнесох вещите си денем като вещи за преселване, а привечер си прокопах дупка в стената с ръка и по тъмно ги изнесох и ги вдигнах на рамене пред очите им. 8И на сутринта ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза: 9Сине човешки, израилевият дом, бунтовният дом, не ти ли каза: Какво правиш? 10Кажи им: Така казва Господ БОГ: Това наложено пророчество се отнася до княза, който е в Ерусалим, и до целия израилевия дом, всички, които са сред тях. 11Кажи: Аз съм ви знамението. Както направих аз, така ще се направи на тях; в изгнание, в плен ще отидат. 12Князът, който е сред тях, ще вдигне товар на рамене по тъмно и ще излезе. Ще прокопаят дупка в стената, за да изнасят през нея вещите му. Ще покрие лицето си, за да не вижда земята с очите си. 13И Аз ще простра мрежата Си върху него и той ще се хване в примката Ми. Ще го закарам във Вавилон в халдейската земя, но няма да я види и там ще умре. 14А всички, които са около него, помощниците му и всичките му полкове ще разпръсна по всички ветрове и ще изтегля меч след тях. 15И ще познаят, че Аз съм ГОСПОД, когато ги разпръсна сред народите и ги разсея по разни страни. 16Но ще оставя от тях неколцина на брой, оцелели от меча, от глада и от мора, за да разказват всичките си гнусотии между народите, където отиват. И ще познаят, че Аз съм ГОСПОД. 17И ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза: 18Сине човешки, яж хляба си с трепет и пий водата си с треперене и със страх. 19И кажи на народа на земята: Така казва Господ БОГ за жителите на Ерусалим в израилевата земя: Ще ядат хляба си със страх и ще пият водата си с ужас, защото земята им ще опустее от всичко, което я изпълва, заради насилието на всичките си жители. 20Населените градове ще опустеят и земята ще стане пустош, и ще познаете, че Аз съм ГОСПОД. 21И ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза: 22Сине човешки, каква е тази поговорка, която имате в израилевата земя, която казва: Дните минават и всяко видение се изгубва? 23Затова им кажи: Така казва Господ БОГ: Ще прекратя тази поговорка и няма вече да се употребява като поговорка в Израил. Но им кажи: Дните наближават, и словото на всяко видение. 24Защото вече няма да има никакво лъжливо видение и ласкателно предсказание сред израилевия дом. 25Защото Аз съм ГОСПОД, Аз ще говоря и словото, което говоря, ще се изпълни, няма вече да се отлага. Защото във вашите дни, бунтовни доме, ще изговоря слово и ще го изпълня, заявява Господ БОГ. 26И ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза: 27Сине човешки, ето, израилевият дом казва: Видението, което той вижда, е за след много дни и той пророкува за далечни времена. 28Затова им кажи: Така казва Господ БОГ: Никоя от думите Ми няма вече да се отлага; ще изговоря слово и то ще се изпълни, заявява Господ БОГ.