1А в седмата година, в петия месец, на десетия ден от месеца, някои от израилевите старейшини дойдоха да се допитат до ГОСПОДА и седнаха пред мен. 2И ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза: 3Сине човешки, говори на израилевите старейшини и им кажи: Така казва Господ БОГ: Да се допитате до Мен ли сте дошли? Жив съм Аз — няма да се оставя да се допитате до Мен, заявява Господ БОГ! 4Ще ги съдиш ли? Ще съдиш ли, сине човешки? Извести им гнусотиите на бащите им. 5И им кажи: Така казва Господ БОГ: В деня, когато избрах Израил и се заклех на потомството на якововия дом, и им се открих в египетската земя, и им се заклех, и казах: Аз съм ГОСПОД, вашият Бог! — 6в онзи ден им се заклех, че ще ги изведа от египетската земя в земя, която бях избрал за тях, в която тече мляко и мед, която е украшението на всичките земи. 7И им казах: Отхвърлете всеки мерзостите, които е поставил пред очите си, и не се осквернявайте с египетските идоли! Аз съм ГОСПОД, вашият Бог. 8Но те се разбунтуваха против Мен и не искаха да Ме послушат, не отхвърлиха всеки мерзостите, които беше поставил пред очите си, и не оставиха египетските идоли. Тогава си казах да излея яростта Си върху тях, за да изпълня гнева Си над тях сред египетската земя. 9Но подействах милостиво заради Името Си, за да не се оскверни то пред народите, между които бяха, и пред чиито очи им се открих, като ги изведох от египетската земя. 10И ги изведох от египетската земя и ги заведох в пустинята. 11И им дадох наредбите Си и им известих правилата Си, които, като върши човек, ще живее чрез тях. 12Също и съботите Си им дадох да бъдат знак между Мен и тях, за да познаят, че Аз, ГОСПОД, ги освещавам. 13Но израилевият дом се разбунтува против Мен в пустинята; не ходиха в наредбите Ми и отхвърлиха правилата Ми, които, като върши човек, ще живее чрез тях, и много оскверниха съботите Ми. Тогава си казах да излея яростта Си върху тях в пустинята, за да ги довърша. 14Но подействах милостиво заради Името Си, за да не се оскверни то пред народите, пред чиито очи ги изведох. 15И Аз също им се заклех в пустинята, че няма да ги заведа в земята, която им бях дал, в която тече мляко и мед, която е украшението на всички земи, 16защото отхвърлиха правилата Ми и не ходиха в наредбите Ми, и оскверниха съботите Ми, защото сърцето им отиваше след идолите им. 17Но окото Ми ги пощади да не ги изтребя и не ги довърших напълно в пустинята. 18И казах на синовете им в пустинята: Не ходете по наредбите на бащите си и не пазете правилата им, и не се осквернявайте с идолите им. 19Аз съм ГОСПОД, вашият Бог. В Моите наредби ходете и Моите правила пазете и ги вършете, 20и освещавайте съботите Ми, и нека бъдат знак между Мен и вас, за да познаете, че Аз съм ГОСПОД, вашият Бог. 21Но синовете се разбунтуваха против Мен, не ходиха в наредбите Ми и не опазиха правилата Ми, за да ги вършат, които, като върши човек, ще живее чрез тях, и оскверниха съботите Ми. Тогава си казах да излея яростта Си върху тях, за да изпълня гнева Си над тях в пустинята. 22Но оттеглих ръката Си и подействах милостиво заради Името Си, за да не се оскверни то пред народите, пред чиито очи ги изведох. 23Също им се заклех в пустинята, че ще ги разпръсна между народите и ще ги разпръсна по разни страни, 24защото не вършиха правилата Ми и отхвърлиха наредбите Ми, и оскверниха съботите Ми, и очите им бяха към идолите на бащите им. 25Затова и Аз им дадох наредби, които не бяха добри, и правила, чрез които нямаше да живеят, 26и ги оставих ги да се осквернят в приносите си, като превеждаха през огън всяко първородно — за да ги ужася, за да познаят, че Аз съм ГОСПОД. 27Затова, говорй на израилевия дом, сине човешки, и им кажи: Така казва Господ БОГ: Още и в това Ме похулиха бащите ви, като вършиха престъпленията си против Мен: 28Когато ги доведох в земята, която се бях заклел да им дам, те огледаха всеки висок хълм и всяко клонесто дърво и там жертваха жертвите си, там принасяха оскърбителните си приноси, там полагаха приятните си благоухания и там изливаха възлиянията си. 29И им казах: Какво е това високо място, на което отивате? И името му се нарече Вама и до днес. 30Затова, кажи на израилевия дом: Така казва Господ БОГ: Като се осквернявате в пътя на бащите си и блудствате след мерзостите им, 31и като принасяте даровете си и превеждате синовете си през огън, се осквернявате с всичките си идоли и до днес, а Аз да се оставя ли да се допитвате до Мен, доме израилев? Жив съм Аз, заявява Господ БОГ — няма да оставя да се допитате до Мен! 32И онова, което размишлявате, никак няма да стане, защото казвате: Ще станем като народите и като родовете на другите страни, ще служим на дървета и камъни. 33Жив съм Аз, заявява Господ БОГ — със силна ръка, с простряна мишца и с изляна ярост ще царувам над вас! 34И ще ви изведа от народите и ще ви събера от страните, в които сте разпръснати, със силна ръка, с простряна мишца и с изляна ярост, 35и ще ви отведа в пустинята на народите и там ще се съдя с вас лице в лице. 36Както се съдих с бащите ви в пустинята на египетската земя, така ще се съдя с вас, заявява Господ БОГ. 37Ще ви прекарам под тоягата и ще ви въведа във връзките на завета. 38И ще изчистя отсред вас бунтовниците и престъпниците против Мен; ще ги изведа от земята на пребиваването им, но няма да влязат в израилевата земя; и ще познаете, че Аз съм ГОСПОД. 39А вие, доме израилев, така казва Господ БОГ: Идете, служете всеки на идолите си и занапред, ако няма да Ме слушате, но не осквернявайте вече святото Ми Име с даровете си и с идолите си! 40Защото на Моя свят хълм, на високия израилев хълм, заявява Господ БОГ, там ще ми служи целият израилев дом, всичките в земята. Там ще ги приема и там ще поискам възвишаемите ви приноси и първаците на даровете ви с всичките ви свети неща. 41Ще ви приема като благоухание на умилостивение, когато ви изведа от народите и ви събера от страните, в които бяхте разпръснати; и ще се осветя във вас пред очите на народите. 42И ще познаете, че Аз съм ГОСПОД, когато ви доведа в израилевата земя, в страната, която се заклех да дам на бащите ви. 43Там ще си спомните за пътищата си и за всичките си дела, чрез които се осквернихте; и ще се погнусите сами от себе си заради всичките злини, които извършихте. 44И ще познаете, че Аз съм ГОСПОД, когато постъпя така с вас заради Името Си, а не според злите ви пътища, нито според покварените ви дела, доме израилев, заявява Господ БОГ. 45И ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза: 46Сине човешки, насочи лицето си към пладне и говори към юг и пророкувай против гората на южното поле. 47И кажи на южната гора: Слушай ГОСПОДНОТО слово! Така казва Господ БОГ: Ето, Аз ще запаля в теб огън, който ще пояде в теб всяко зелено дърво и всяко сухо дърво; пламтящият пламък няма да угасне и цялата площ от юг до север ще изгори от него. 48И всяко създание ще види, че Аз, ГОСПОД, го запалих; няма да угасне. 49И аз казах: О, Господи, БОЖЕ! Те казват за мен: Този не говори ли притчи?