1И ми каза: Сине човешки, изяж това, което намериш. Изяж този свитък и иди, говори на израилевия дом! 2И аз отворих устата си и Той ми даде да изям този свитък. 3И ми каза: Сине човешки, нахрани корема си и напълни вътрешността си с този свитък, който ти давам. И аз го изядох и беше в устата ми сладък като мед. 4И ми каза: Сине човешки, иди, влез в израилевия дом, и им говори с Моите думи. 5Защото не си изпратен при народ с неразбираем говор и тежък език, а при израилевия дом; 6не при много народи с неразбираем говор и тежък език, чиито думи не разбираш. Не те ли изпратих при тези, които могат да чуят? 7Но израилевият дом няма да пожелае да те послуша, защото не желаят да послушат Мен; защото целият израилев дом е с кораво чело и безсрамно сърце. 8Ето, направих лицето ти кораво против техните лица и челото ти — кораво против техните чела. 9Като диамант, по-кораво от кремък направих челото ти; не се бой от тях и не се плаши от тях, защото са бунтовен дом. 10И ми каза: Сине човешки, приеми в сърцето си и послушай с ушите си всичките думи, които ще ти говоря. 11И иди, влез при пленниците, при синовете на народа си и им говори, и им кажи: Така говори Господ БОГ! — дали ще послушат, или няма. 12И Духът ме повдигна и чух зад себе си голям гръмовен глас: Благословена ГОСПОДНАТА слава от мястото й! 13И чух шума на крилете на живите същества, които се допираха едно до друго, и шума на колелата до тях, голям гръмовен глас. 14И Духът ме повдигна и ме отнесе, и аз отидох огорчен в жарта на духа си; и ръката на ГОСПОДА беше силна върху мен. 15И дойдох в Тел-Авив при пленниците, които живееха при реката Ховар, и останах, където те живееха. И седях там седем дни и предизвиквах смайване между тях. 16И след седемте дни ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза: 17Сине човешки, поставих те страж на израилевия дом. И като чуеш словото от устата Ми, да ги предупредиш от Моя страна! 18Когато кажа на безбожния: Непременно ще умреш! — а ти не го предупредиш и не говориш, за да предупредиш безбожния за безбожния му път и да запазиш живота му, онзи безбожник ще умре в беззаконието си, но от твоята ръка ще изискам кръвта му. 19А ако предупредиш безбожния, но той не се върне от безбожието си и от безбожния си път, той ще умре в беззаконието си, а ти си избавил душата си. 20И ако се върне праведникът от правдата си и извърши беззаконие, и Аз поставя препънка пред него, той ще умре. Понеже не си го предупредил, той ще умре в греха си и правдата, която е вършил, няма да се помни, но от твоята ръка ще изискам кръвта му. 21Но ако ти предупредиш праведника, за да не греши праведникът, и той не съгреши, непременно ще живее, защото е приел предупреждение, а ти си избавил душата си. 22И ръката на ГОСПОДА беше там върху мен и Той ми каза: Стани, излез в равнината и там ще ти говоря. 23И станах и излязох в равнината, и ето, ГОСПОДНАТА слава стоеше там като славата, която видях при реката Ховар; и паднах на лицето си. 24И Духът влезе в мен и ме постави на краката ми, и ми говори, и каза: Иди, затвори се в къщата си. 25И ти, сине човешки, ето, ще ти сложат връзки и ще те вържат с тях, и няма да излизаш сред тях. 26И ще залепя езика ти за небцето ти и ще онемееш, и няма да им бъдеш изобличител, защото са бунтовен дом. 27Но когато ти говоря, ще отворя устата ти и ти им кажи: Така казва Господ БОГ: Който слуша, нека слуша, а който не слуша, нека не слуша — защото са бунтовен дом.