1А Сарая, жената на Аврам, не му раждаше деца; но имаше слугиня, египтянка, на име Агар. 2И Сарая каза на Аврам: Ето, ГОСПОД заключи утробата ми, да не раждам, затова влез при слугинята ми, може би ще придобия дете чрез нея. И Аврам послуша това, което каза Сарая. 3И така, след като Аврам беше преживял десет години в ханаанската земя, Сарая, жената на Аврам, взе слугинята си Агар, египтянката, и я даде на мъжа си Аврам да му бъде жена. 4И той влезе при Агар и тя забременя; но като видя, че забременя, господарката й стана презряна в очите й. 5Тогава Сарая каза на Аврам: Поради теб ми е тази обида! Дадох слугинята си в твоите обятия, а като видя, че забременя, аз станах презряна в очите й. ГОСПОД нека съди между мен и теб! 6А Аврам каза на Сарая: Ето, слугинята ти е в ръката ти. Направи с нея, както искаш. И Сарая се отнасяше зле с нея, така че тя побягна от лицето й. 7Но Ангелът ГОСПОДЕН я намери при един воден извор в пустинята, при извора на пътя за Сур, 8и каза: Агар, Сараина слугиньо, откъде идваш и къде отиваш? А тя каза: Бягам от лицето на господарката си Сарая. 9А Ангелът ГОСПОДЕН й каза: Върни се при господарката си и се покори под ръцете й. 10Ангелът ГОСПОДЕН й каза още: Ще преумножа потомството ти, така че да не може да се изброи поради своето множество. 11И Ангелът ГОСПОДЕН й каза: Ето, ти си забременяла и ще родиш син; да го наречеш Исмаил, защото ГОСПОД чу скръбта ти. 12Той ще бъде човек като диво магаре; ръката му ще бъде против всекиго и ръката на всекиго — против него; и той ще живее пред лицето на всичките си братя. 13Тогава Агар нарече ГОСПОДА, който й говореше, с това име: Ти си Бог, който ме гледа; защото каза: Не видях ли аз тук изотзад Онзи, който ме погледна? 14Затова този кладенец се нарече Вир-Лахай-Рои; ето той е между Кадис и Варад. 15И Агар роди син на Аврам, и Аврам нарече сина си, който му роди Агар, Исмаил. 16А Аврам беше на осемдесет и шест години, когато Агар роди Исмаил на Аврам.