1А когато Авраам беше стар, в напреднала възраст, и ГОСПОД беше благословил Авраам във всичко, 2Авраам каза на най-възрастния слуга в дома си, който беше настоятел на целия му имот: Сложи, моля те, ръката си под бедрото ми, 3и ще те закълна в ГОСПОДА, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея; 4а да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и оттам да вземеш жена за сина ми Исаак! 5А слугата му каза: Може да не иска жената да дойде след мен в тази земя. Трябва ли да заведа сина ти в онази земя, откъдето си излязъл? 6Но Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там! 7ГОСПОД, небесният Бог, който ме изведе от бащиния ми дом и от родната ми земя, и който ми говори, и който ми се закле, като каза: На твоето потомство ще дам тази земя; Той ще изпрати Своя Ангел пред теб; и оттам ще вземеш жена за сина ми. 8Но ако жената не иска да дойде след теб, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване. Само да не върнеш сина ми там! 9Тогава слугата сложи ръката си под бедрото на господаря си Авраам и му се закле за това нещо. 10И така, слугата взе десет камили от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си. Стана и отиде в Месопотамия, в града на Нахор. 11И надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец. 12Тогава каза: ГОСПОДИ, Боже на господаря ми Авраам, моля Те, дай ми добра среща днес и окажи милост на господаря ми Авраам! 13Ето, аз стоя при извора на водата и дъщерите на градските жители излизат да си наливат вода. 14Нека момичето, на което кажа: Я наведи водоноса си да пия! — и то каже: Пий, и ще напоя и камилите ти! — то нека е онова, което си отредил за слугата си Исаак. От това ще позная, че си оказал милост на господаря ми. 15Докато той още говореше, ето Ревека, която се беше родила на Ватуил, сина на Мелха, жената на Нахор, брата на Авраам, излезе с водоноса си на рамото си. 16Момичето беше твърде красиво на глед, девица, която никой мъж не беше познал. Тя слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи. 17А слугата изтича да я посрещне и каза: Дай ми да пия малко вода от водоноса ти! 18А тя каза: Пий, господарю мой! — и бързо свали водоноса си на ръката си и му даде да пие. 19И като му даде достатъчно да пие, каза: И за камилите ти ще извадя, докато се напоят. 20И като изля бързо водоноса си в поилото, изтича на кладенеца да извади още и извади за всичките му камили. 21А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да познае дали ГОСПОД е направил пътуването му успешно, или не. 22И когато камилите бяха напоени, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете й, тежки десет сикъла злато, и каза: 23Чия дъщеря си ти, я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме? 24А тя му каза: Аз съм дъщеря на Ватуил, син на Мелха, когото тя е родила на Нахор. 25Каза му още: У нас има и слама, и храна много, и място за пренощуване. 26Тогава човекът се наведе и се поклони на ГОСПОДА. 27И каза: Благословен да бъде ГОСПОД, Бог на господаря ми Авраам, който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като отправи ГОСПОД пътя ми в дома на братята на господаря ми! 28А момичето изтича и разказа тези неща в дома на майка си. 29А Ревека имаше брат на име Лаван, и Лаван изтича вън при човека на извора. 30Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът. — той отиде при човека. И ето, той стоеше при камилите до извора. 31И каза: Влез, ти, благословен от ГОСПОДА, защо стоиш вън? Приготвих къщата и място за камилите. 32И така, човекът влезе вкъщи; и камилите се разтовариха и се даде слама и храна за камилите и вода за измиване на краката му и на краката на мъжете, които бяха с него. 33И сложи се пред него да яде, но той каза: Не искам да ям, докато не кажа думите си. А Лаван рече: Казвай! 34Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраам. 35ГОСПОД е благословил господаря ми премного, и той стана велик. Дал му е овце и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и магарета. 36И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко, което има. 37И господарят ми ме закле, като каза: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея, 38а да отидеш в бащиния ми дом и при рода ми и оттам да вземеш жена за сина ми. 39И казах на господаря си: Може да не иска жената да дойде след мен. 40Но той ми каза: ГОСПОД, пред когото ходя, ще изпрати Своя Ангел с теб и ще направи пътуването ти успешно, и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом. 41Тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми: когато отидеш при рода ми и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми. 42И като пристигнах днес на извора, казах: ГОСПОДИ, Боже на господаря ми Авраам, моля Те, ако правиш успешно пътуването ми, по което ходя, 43ето, аз стоя при водния извор, и нека момичето, което излезе да налее вода, и аз му кажа: Дай ми да пия малко вода от водоноса ти! — 44и то ми каже: И ти пий, и ще извадя и за камилите ти! — тя да е жената, която ГОСПОД е определил за сина на господаря ми. 45Докато още говорех в сърцето си, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, аз й казах: Дай ми да пия. 46И тя бързо сне водоноса от рамото си и каза: Пий, и ще напоя и камилите ти. И аз пих, а тя напои и камилите. 47Тогава я попитах и казах: Чия дъщеря си? А тя каза: Аз съм дъщеря на Ватуил, сина на Нахор, когото му роди Мелха. Тогава сложих обицата на носа й и гривните на ръцете й, 48и се наведох, и се поклоних на ГОСПОДА, и благослових ГОСПОДА, Бога на господаря ми Авраам, който ме доведе по правия път, за да взема за сина му дъщерята на брата на господаря ми. 49И сега, ако искате да окажете милост и вярност на господаря ми, кажете ми; и ако не, кажете ми, за да се обърна надясно или наляво. 50А Лаван и Ватуил в отговор казаха: От ГОСПОДА стана това; ние не можем да ти кажем нито зло, нито добро. 51Ето Ревека пред теб: вземи я и си иди, нека бъде жена на сина на господаря ти, както ГОСПОД е говорил. 52Като чу думите им, слугата на Авраам се поклони на ГОСПОДА до земята. 53И слугата извади сребърни и златни украшения и облекла и ги даде на Ревека; даде също и скъпи дарове на брат й и на майка й. 54После той и мъжете, които бяха с него, ядоха и пиха и пренощуваха. И като станаха сутринта, каза: Изпратете ме при господаря ми. 55А брат й и майка й казаха: Нека поседи момичето с нас известно време, десетина дни, и после нека отиде! 56Но той им каза: Не ме спирайте, тъй като ГОСПОД е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да отида при господаря си. 57А те казаха: Да повикаме момичето и да го попитаме какво ще каже. 58И така, повикаха Ревека и й казаха: Отиваш ли с този човек? А тя каза: Отивам. 59И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката й и слугата на Авраам с мъжете му. 60И благословиха Ревека, като й казаха: Сестро наша, да се родят от теб хиляди по десет хиляди и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си! 61И Ревека и слугините й станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така слугата взе Ревека и си замина. 62А Исаак идваше от Вир-Лахай-Рои, защото живееше в южната земя. 63И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, повдигна очи и видя, и ето, приближаваха се камили. 64И Ревека повдигна очи и видя Исаак, и слезе от камилата. 65И каза на слугата: Кой е онзи човек, който идва през полето насреща ни? И слугата каза: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри. 66И слугата разказа на Исаак всичко, което беше извършил. 67Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след смъртта на майка си.