1А Дина, дъщерята на Лия, която тя беше родила на Яков, излезе да види дъщерите на онази земя. 2И Сихем, синът на евееца Емор, местния владетел, като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили. 3И душата му се привърза към Якововата дъщеря Дина и обикна момичето, и говори на момичето по сърцето му. 4И Сихем говори на баща си Емор и каза: Вземи ми това момиче за жена! 5А Яков чу, че той обезчестил дъщеря му Дина, но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им. 6И Емор, бащата на Сихем, излезе при Яков, за да говори с него. 7А като чуха за станалото, синовете на Яков дойдоха от полето. И тези мъже се наскърбиха и много се разгневиха, задето той сторил безчестие на Израил, като лежал с дъщерята на Яков — нещо, което не трябваше да стане. 8И така, Емор говори с тях и каза: Душата на сина ми Сихем се е привързала към дъщеря ви. Моля ви, дайте му я за жена. 9И се сродете с нас, давайте ни вашите дъщери и вземайте за вас нашите дъщери. 10Живейте с нас, ето, земята е пред вас — настанете се и търгувайте в нея и придобивайте владения в нея. 11Също и Сихем каза на баща й и на братята й: Само да намеря вашето благоволение, каквото ми кажете, ще дам. 12Искайте от мен най-голямо вено и дарове, ще дам, както ми кажете, само ми дайте момичето за жена! 13А синовете на Яков отговориха на Сихем и на баща му Емор с лукавство, понеже той беше обезчестил сестра им Дина. И им говориха и казаха: 14Не можем да направим това, да дадем сестра си на необрязан човек, защото това би било позор за нас. 15Само при това условие ще се съгласим с вас: ако станете вие като нас, да обрязвате всеки от мъжки пол между вас. 16Тогава ще ви даваме нашите дъщери и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ. 17Но ако не ни послушате да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем. 18И думите им се видяха добри на Емор и на Сихем, сина на Емор. 19И младежът не се забави да направи това, защото много обичаше дъщерята на Яков. А в целия му бащин дом той беше най-уважаван. 20Тогава Емор и синът му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже, и казаха: 21Тези хора са миролюбиви към нас, затова нека живеят в земята и търгуват в нея, защото, ето, земята е достатъчно широка и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери. 22Тези хора се съгласиха да живеят с нас и да бъдем един народ, само с това условие, ако всеки от мъжки пол между нас се обреже, както те се обрязват. 23Стадата им, имотът им и всичкият им добитък няма ли да бъдат наши? Само да се съгласим с тях, и те ще живеят с нас. 24Тогава всичките, които излизаха от портата на града му, послушаха Емор и сина му Сихем и всеки от мъжки пол се обряза, всичките, които излизаха от портата на града му. 25А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от синовете на Яков, Симеон и Леви, братя на Дина, взеха всеки меча си, нападнаха безпрепятствено града и избиха всички от мъжки пол. 26Убиха с острото на меча Емор и сина му Сихем, а Дина взеха от дома на Сихем и си излязоха. 27Тогава синовете на Яков се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха обезчестили сестра им. 28Заграбиха овцете им, говедата им, магаретата им, каквото имаше в града и по полето, и всичкото им богатство. 29И откараха в плен всичките им деца и жени и разграбиха всичко, което имаше в къщите. 30А Яков каза на Симеон и Леви: Вие ми докарахте бедствие, понеже ме направихте да съм омразен между жителите на тази земя, между ханаанците и ферезейците. И понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мен и ще ме поразят, и ще погина аз и домът ми. 31А те казаха: Трябваше ли той да постъпи със сестра ни като с блудница?