1И така, Йосиф влезе при фараона и му съобщи, като каза: Баща ми и братята ми, овцете им и говедата им, всичко, което имат, дойдоха от ханаанската земя и сега са в гесенската земя. 2И взе от братята си петима мъже и ги представи на фараона. 3И фараонът каза на братята му: Какво е занятието ви? А те казаха на фараона: Слугите ти са овчари, и ние, и бащите ни. 4И казаха на фараона: Дойдохме да поживеем като чужденци в тази земя, защото няма пасище за стадата на слугите ти, понеже гладът се засили в ханаанската земя. Затова, молим ти се, нека живеят слугите ти в гесенската земя. 5И фараонът говори на Йосиф, и каза: Баща ти и братята ти дойдоха при теб. 6Египетската земя е пред теб, настани баща си и братята си в най-добрата част от земята, нека живеят в гесенската земя. И ако знаеш, че някои от тях са способни мъже, постави ги за надзиратели над моя добитък. 7След това Йосиф въведе баща си Яков и го представи на фараона, и Яков благослови фараона. 8И фараонът каза на Яков: Колко е броят на годините на живота ти? 9И Яков каза на фараона: Броят на годините на странстването ми на земята е сто и тридесет години. Малко и зли са били дните на годините на живота ми и не достигат дните на годините на живота на бащите ми във времето на тяхното странстване. 10И като благослови фараона, Яков излезе от присъствието на фараона. 11Тогава Йосиф настани баща си и братята си, като им даде владение в египетската земя, в най-добрата част от земята, в рамесийската земя, както заповяда фараонът. 12И Йосиф хранеше баща си, братята си и целия си бащин дом с хляб според броя на децата им. 13А хляб нямаше по цялата земя, защото гладът беше много тежък и египетската земя и ханаанската земя изнемогваха от глад. 14И Йосиф събра всичките пари, които се намираха в египетската и ханаанската земя, за житото, което купуваха. И Йосиф донесе парите във фараоновия дом. 15И като се свършиха всичките пари в египетската земя и ханаанската земя, всичките египтяни дойдоха при Йосиф и казаха: Дай ни хляб! Защо да умираме пред теб, понеже се свършиха парите? 16А Йосиф каза: Ако парите са се свършили, докарайте добитъка си, и ще ви дам хляб срещу добитъка ви. 17И така, докараха добитъка си на Йосиф; и Йосиф им даваше хляб срещу конете, овцете, говедата и магаретата им. И така, през онази година той ги нахрани с хляб срещу всичкия им добитък. 18И като измина онази година, дойдоха при него и втората година и му казаха: Няма да скрием от господаря си, че всичките пари свършиха и добитъкът стана собственост на господаря ни; не остана друго пред господаря ни освен телата ни и земята ни. 19Защо и ние да измрем пред очите ти, и земята ни да запустее? Купи нас и земята ни за хляб, и ние ще бъдем слуги на фараона, и земята ни за него ще ражда. Дай ни и семе, за да останем живи и да не умрем, и да не запустее земята. 20И Йосиф купи за фараона цялата египетска земя, защото египтяните продаваха всеки нивата си, понеже гладът се засилваше над тях. Така земята стана собственост на фараона. 21И той пресели народа в градовете от единия край до другия край на египетските области. 22Само земята на жреците не купи, защото жреците имаха определен от фараона дял и се прехранваха от дела, който фараонът им даде, затова не продадоха земята си. 23Тогава Йосиф каза на народа: Ето, днес купих вас и земята ви за фараона. Ето ви семе, засейте земята. 24И във времето на плода ще давате петата част на фараона, а четирите части ще бъдат за вас — за да засеете нивите, и за храна за вас и за домашните ви, и за храна на децата ви. 25И те казаха: Ти запази живота ни. Нека намерим благоволението на господаря си, и ще бъдем слуги на фараона. 26И Йосиф постанови тази наредба в египетската земя, както е и до днес: да се дава петата част на фараона. Само единствено земята на жреците не стана собственост на фараона. 27И Израил се засели в египетската земя, в гесенската земя, където придобиваха владения, бяха плодовити и много се умножиха. 28И Яков живя седемнадесет години в египетската земя, така че броят на годините на живота на Яков стана сто четиридесет и седем години. 29А като наближи времето, когато Израил трябваше да умре, той повика сина си Йосиф и му каза: Ако съм намерил благоволение пред теб, сложи, моля те, ръката си под бедрото ми и ми се закълни, че ще ми окажеш тази милост и вярност: да не ме погребеш в Египет, 30а когато почина с бащите си, да ме пренесеш от Египет и да ме погребеш в тяхната гробница. А той каза: Ще направя, както си казал. 31И Яков каза: Закълни ми се! И той му се закле. Тогава Израил се поклони върху възглавницата на леглото.