1И Бог благослови Ной и синовете му и им каза: Бъдете плодовити, умножавайте се и напълнете земята! 2Ще се страхуват и ще треперят от вас всички земни животни и всички небесни птици; те с всичко, което пълзи по земята, и с всички морски риби са предадени в ръцете ви. 3Всичко, което се движи и живее, ще ви бъде за храна; давам ви всичко, също както зелената трева. 4Месо обаче с живота му, тоест с кръвта му, да не ядете. 5А вашата кръв, кръвта на живота ви, непременно ще изискам; от всяко животно ще я изискам; и от ръката на човека, от ръката на всеки негов брат ще изискам живота на човека. 6Който пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Божия образ направи Бог човека. 7А вие бъдете плодовити и се множете, разпространявайте се по земята и се умножавайте по нея. 8После Бог говори на Ной и на синовете му с него и каза: 9Ето, Аз поставям завета Си с вас и с потомството ви след вас, 10и с всичко живо, което е с вас — птиците, добитъка и всичките земни животни, които са с вас — с всяко земно животно от всичко, което е излязло от ковчега. 11Поставям завета Си с вас, че няма вече да се изтреби всяка плът от водите на потопа и няма вече да настане потоп да опустоши земята. 12И Бог каза: Ето знакът на завета, който Аз поставям до вечни поколения между Мен и вас, и всяко живо същество, което е с вас: 13поставям дъгата Си в облака, и тя ще бъде знак на завета между Мен и земята. 14Когато докарам облака на земята, дъгата ще се яви в облака, 15и ще си спомня завета Си, който е между Мен и вас, и всяко живо същество от всяка плът, и водите няма вече да станат потоп, за да изтребят всяка плът. 16Дъгата ще бъде в облака и ще я гледам, за да помня вечния завет между Бога и всяко живо същество от всяка плът, което е на земята. 17И Бог каза на Ной: Това е белегът на завета, който поставих между Мен и всяка плът, която е на земята. 18А синовете на Ной, които излязоха от ковчега, бяха Сим, Хам и Яфет. А Хам беше баща на Ханаан. 19Тези трима бяха синове на Ной и от тях се насели цялата земя. 20И Ной започна да обработва земята и насади лозе. 21И като пи от виното, се опи и се разголи в шатрата си. 22И Хам, бащата на Ханаан, видя голотата на баща си и каза на двамата си братя отвън. 23А Сим и Яфет взеха една дреха и като я сложиха двамата на раменете си, пристъпиха заднишком и покриха голотата на баща си; а лицата им гледаха назад и не видяха голотата на баща си. 24И когато Ной изтрезня от виното си и разбра какво му беше направил по-младият му син, каза: 25Проклет да е Ханаан; слуга на слуги да бъде на братята си! 26Каза още: Благословен ГОСПОД, Бог на Сим; и Ханаан да му бъде слуга! 27Бог да разшири Яфет, и да се засели в шатрите на Сим; и Ханаан да му бъде слуга! 28И след потопа Ной живя триста и петдесет години. 29И всичките дни на Ной станаха деветстотин и петдесет години, и умря.