1Затова ние сме длъжни да внимаваме още повече на това, което сме чули, за да не би да се разминем с целта. 2Защото, ако словото, изговорено чрез ангели, беше твърдо и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата, 3то как ще избегнем ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение, което отначало беше прогласено от Господа и беше потвърдено между нас от тези, които го бяха чули, 4като Бог също свидетелстваше чрез знамения и чудеса, чрез разни велики дела и чрез раздаване на Светия Дух според Своята воля? 5Защото не на ангели Той подчини бъдещата вселена, за която говорим; 6но някой е засвидетелствал някъде, като е казал: ?Какво е човек, че да го помниш, или човешки син, че да го зачиташ? 7Ти си го направил малко по-долен от ангелите, със слава и чест си го увенчал и си го поставил над делата на ръцете Си; 8всичко си подчинил под краката му.“ И като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено на него; но сега ние не виждаме още да му е подчинено всичко. 9Но виждаме Иисус, който за малко време е бил поставен по-долу от ангелите заради претърпяната смърт, че е увенчан със слава и чест, за да вкуси смърт, с Божията благодат, за всеки човек. 10Защото беше уместно Онзи, заради когото е всичко и чрез когото е всичко, като довежда много синове до слава, да направи съвършен чрез страдания Автора на тяхното спасение. 11Понеже и Онзи, който освещава, и онези, които се освещават, всички са от Един; по която причина Той не се срамува да ги нарича братя, 12като казва: ?Ще възвестявам Името Ти на братята Си, ще Те хваля сред събранието.“ 13И пак: ?Аз на Него ще се уповавам.“ И пак: ?Ето, Аз и децата, които Ми е дал Бог.“ 14И така, понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той подобно взе участие в същите неща, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта на смъртта, тоест дявола, 15и да избави всички онези, които чрез страха от смъртта през целия си живот са били подчинени на робство. 16Защото наистина Той не помогна на ангелите, а помогна на Авраамовото потомство. 17Затова трябваше да стане във всичко като братята Си, за да бъде милостив и верен Първосвещеник пред Бога, за да извърши умилостивение за греховете на народа. 18Защото в това, в което Самият Той пострада, като беше изкушен, може и на изкушаваните да помага.