1Затова, свети братя, участници в небесното призвание, размислете за Апостола и Първосвещеника, когото ние изповядваме – Христос Иисус, 2който е верен на Този, който Го постави, както беше и Мойсей в целия Негов дом. 3Понеже Той се удостои със слава, толкова по-голяма от тази на Мойсей, колкото е по-голяма почитта, която има онзи, който е построил къщата, от почитта, която има къщата. 4Защото всяка къща се строи от някого, а Този, който е построил всичко, е Бог. 5И Мойсей беше верен в целия Негов дом като слуга, за да засвидетелства за онова, което щеше да се оповести по-късно; 6а Христос – като Син над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако държим здраво дръзновението и похвалата на надеждата докрай. 7Затова, както казва Светият Дух: ?Днес, ако чуете гласа Му, 8не закоравявайте сърцата си както в преогорчението, както в деня на изкушението в пустинята, 9където бащите ви Ме изкушиха, изпитаха Ме и видяха делата Ми четиридесет години. 10Затова се разгневих на това поколение и казах: Всякога се заблуждават в сърцата си и не са познали Моите пътища. 11Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка!“ 12Внимавайте, братя, да не би да има в някого от вас зло сърце на неверие, което да отстъпи от живия Бог. 13Но се увещавайте един друг всеки ден, докато е още ?днес“, за да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха. 14Защото ние сме станали участници в Христос, ако удържим твърдо първоначалната си увереност докрай; 15докато се казва: ?Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си както в преогорчението.“ 16Защото кои бяха тези, които, като чуха, Го преогорчиха? Не бяха ли всички онези, които излязоха от Египет с Мойсей? 17А против кои се гневи четиридесет години? Не против онези ли, които съгрешиха и чиито трупове паднаха в пустинята? 18На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на онези ли, които бяха непокорни? 19И така, виждаме, че те не можаха да влязат поради неверието си.