1И наистина, и при първия завет имаше постановления за богослужение, както и земно светилище. 2Защото беше направена скиния, в първата част на която бяха светилникът, трапезата и присъствените хлябове; която част се нарича Святото място; 3а зад втората завеса беше онази част от скинията, която се наричаше Пресвятото място, 4където бяха златната кадилница и ковчегът на завета, от всички страни обкован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който разцъфна, и плочите на завета, 5и над него – херувимите на славата, които осеняваха умилостивилището; за които неща сега не е време да говорим подробно. 6И когато това беше така направено, свещениците влизаха винаги в първата част на скинията, за да извършват богослужението; 7но във втората влизаше само първосвещеникът веднъж в годината, и то не без кръв, която той принасяше за себе си и за греховете на народа, извършени от незнание. 8С това Светият Дух показваше, че пътят за Пресвятото място още не е бил открит, докато е стояла все още първата част на скинията, 9която е образ на сегашното време, в което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят онзи, който служи, съвършен, що се отнася до неговата съвест, 10понеже се състоят само от ястия и питиета, и различни умивания, и плътски постановления, наложени, докато дойде времето на правилния ред. 11Но понеже Христос дойде като Първосвещеник на бъдещите добрини през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, тоест не от настоящото творение, и не чрез кръвта на козли и на телета, а чрез Собствената Си кръв, 12Той влезе веднъж завинаги в Светилището и придоби за нас вечно изкупление. 13Защото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава, за да се очисти плътта, 14колко повече кръвта на Христос, който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти вашата съвест от мъртви дела, за да служите на живия Бог! 15И затова Той е Посредник на един нов завет, така че чрез смъртта, станала за изкупване на престъпленията, извършени при първия завет, призваните да получат обещаното вечно наследство. 16Защото, където има завещание, трябва да настъпи и смъртта на завещателя. 17Защото едно завещание влиза в сила само след като има смърт, понеже то няма никаква сила, докато завещателят е жив. 18Затова и първият завет не беше утвърден без кръв. 19Защото, след като Мойсей провъзгласи всяка заповед от закона пред целия народ, той взе кръвта на телетата и на козлите с вода и червена вълна, и исоп и поръси както самата книга, така и целия народ, като казваше: 20?Това е кръвта на завета, който Бог ви заповяда да спазвате.“ 21Освен това, по същия начин той поръси с кръвта и скинията, и всичките съдове за служение. 22А според закона почти всичко се очиства с кръв и без проливането на кръв няма опрощаване. 23И така, беше необходимо образите на небесните неща да се очистват с тези жертви, а самите небесни неща – с по-добри жертви от тези. 24Защото Христос не влезе в светилище, направено от човешки ръце, което е образ на истинското, а в самите небеса, за да се яви сега пред Божието лице заради нас; 25и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв, 26защото тогава Той трябваше да е страдал много пъти от създаването на света; но сега се яви веднъж в края на вековете, за да отстрани греха, като принесе Себе Си в жертва. 27И както на хората е определено веднъж да умрат, а след това – съд, 28така и Христос беше принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, и ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на онези, които Го очакват.