1Когато Израил беше млад, го възлюбих и от Египет повиках сина Си. 2Колкото пъти ги виках, си отиваха от Мен, жертваха на ваалимите и кадяха на изваяните идоли. 3И Аз научих Ефрем да ходи, като го хващах за ръцете му; но не познаха, че Аз ги изцелявах. 4С човешки въжета ги привлякох, с връзки на любов; и им бях като онези, които вдигат ярема от челюстите им и кротко им давах храна. 5Той няма да се върне в египетската земя, а асириецът ще му бъде цар, защото отказаха да се обърнат. 6Меч ще кръжи в градовете му, ще разбие резетата му и ще пояжда заради замислите им. 7Народът Ми е замесен в отстъпление от Мен; и да ги викат към Всевишния, никой от тях не се надига. 8Как да те предам, Ефреме, да те оставя, Израилю? Как да те направя като Адма, да те поставя като Цевоим? Сърцето Ми се преобърна в Мен, цялото Ми милосърдие се събуди. 9Няма да изпълня пламтящия Си гняв, няма да изтребя отново Ефрем; защото Аз съм Бог, а не човек, Светият сред теб, и няма да дойда с ярост. 10Ще ходят след ГОСПОДА; Той ще реве като лъв, и когато Той изреве, синовете ще идват треперейки от морето. 11Ще идват треперейки от Египет, като птица и като гълъб от асирийската земя, и ще ги заселя в къщите им, заявява ГОСПОД. 12Ефрем Ме обкръжава с лъжи и израилевият дом — с измама, а Юда още се колебае спрямо Бога, спрямо Светия, който е верен.