1Видението на Исая, сина на Амос, което видя за Юда и Ерусалим в дните на юдовите царе Озия, Йотам, Ахаз и Езекия: 2Чуйте, небеса, и слушай земьо, защото ГОСПОД говори: Синове отгледах и възпитах, но те отстъпиха от Мен. 3Волът познава стопанина си и магарето — яслите на господаря си. Израил не знае, народът Ми не разсъждава. 4Уви, грешен народ, народ натоварен с беззаконие, род на злодеи, синове, постъпващи покварено! Оставиха ГОСПОДА, презряха Светия Израилев, върнаха се назад. 5Защо да бъдете още бити, че се бунтувате повече и повече? Цялата глава е болна и цялото сърце — изнемощяло. 6От стъпалото на крака чак до главата няма в него здраво място — струпеи и синини, и гнойни рани, нито изстискани, нито превързани, нит�� омекчени с масло. 7Страната ви е пуста, градовете ви — изгорени с огън; земята ви — чужденци я пояждат пред очите ви и тя е пуста като разорена от чужденци. 8И сионската дъщеря е оставена като колиба в лозе, като пъдарница в градина с краставици, като обсаден град. 9Ако ГОСПОД на Войнствата не ни беше оставил малък остатък, като Содом бихме станали, на Гомора бихме се оприличили. 10Чуйте словото ГОСПОДНО, князе содомски, слушай закона на нашия Бог, народе гоморски. 11Защо Ми е множеството на жертвите ви? — казва ГОСПОД. — Сит съм от всеизгаряния на овни и от тлъстина на угоени. И не Ми е угодна кръв на юнци и на агнета, и на козли. 12Когато идвате да се явявате пред Мен, кой е поискал това от ръката ви, да тъпчете дворовете Ми? 13Не принасяйте вече лъжливи приноси! Тамянът е гнусота за Мен, новолунията, и съботите, и свикването на събранията; беззаконие заедно с тържествено събрание не мога да търпя. 14Душата Ми мрази новолунията ви и празниците ви; досада са за Мен, дотегна Ми да търпя. 15И когато простирате ръцете си, ще крия очите Си от вас; даже когато принасяте много молитви, няма да слушам. Ръцете ви са пълни с кръв. 16Измийте се, очистете се, отмахнете от очите Ми злото на делата си, престанете да вършите зло! 17Научете се да вършите добро, търсете правосъдие, отдайте право на угнетения, отсъждайте право на сирачето, защитете делото на вдовицата. 18Елате сега да разискваме, казва ГОСПОД. Ако греховете ви са като пурпур, ще станат бели като сняг; ако са алени като червено, ще станат като бяла вълна. 19Ако слушате доброволно, ще ядете благото на земята; 20но ако откажете и отстъпите, ще бъдете поядени от меч, защото устата на ГОСПОДА изговори това. 21Как стана блудница верният град! Той беше пълен с правосъдие, правда обитаваше в него, а сега — убийци. 22Среброто ти стана шлака, виното ти се смеси с вода. 23Твоите князе са отстъпници и съучастници на крадци. Всеки от тях обича подаръци и тича след възнаграждения. Те не съдят право сирачето и делото на вдовицата не идва пред тях. 24Затова, заявява Господ, ГОСПОД на Войнствата, Силният Израилев: Ах, ще си отмъстя на противниците Си и ще възмездя на враговете Си! 25И ще обърна ръката Си против теб и ще очистя шлаката ти като с луга, и ще отделя от теб всеки примес. 26И ще възстановя съдиите ти както по-напред и съветниците ти — както отначало. След това ще се наречеш град на правда, верен град. 27Сион ще бъде изкупен чрез правосъдие и тези, които се върнат в него — чрез правда. 28А беззаконните и грешните ще се съкрушат заедно и тези, които са оставили ГОСПОДА, ще погинат. 29Защото ще се посрамите заради дъбовете, които пожелахте, и ще се смутите заради градините, които избрахте, 30понеже ще станете като дъб, чиито листа вехнат, и като градина, която няма вода. 31И силният ще бъде като кълчища, и делото му — като искра; двамата заедно ще изгорят, без да има кой да гаси.