1Горко на тези, които нареждат наредби за зло, и на писачите, които пишат за насилие, 2за да лишат бедните от правосъдие и да отнемат правото на сиромасите от народа Ми, за да им станат плячка вдовиците и да ограбят сирачетата! 3А какво ще направите в деня на наказанието и в опустошението, което ще дойде отдалеч? Към кого ще прибегнете за помощ и къде ще оставите славата си? 4Без Мен ще се наведат между пленниците и ще паднат под убитите. При всичко това гневът Му не се отвърна и ръката Му е още простряна. 5Горко на асириеца, жезъла на яростта Ми, тоягата в ръката му е Моят гняв! 6Ще го изпратя против народ лицемерен и ще му дам заповед против народа, на който се гневя, за да плячкоса плячка и да ограби грабеж, и да го предаде на тъпкане като уличната кал. 7Но той не мисли така и не смята така сърцето му, а в сърцето му е да изтреби и да отсече не малко народи. 8Защото казва: Князете ми не са ли всички заедно царе? 9Халне не е ли като Кархамис? Емат не е ли като Арфад? Самария не е ли като Дамаск? 10Както ръката ми стигна царствата на идолите, а техните изваяни идоли бяха повече от ерусалимските и самарийските, 11както направих на Самария и на нейните идоли, няма ли да направя на Ерусалим и на неговите образи на идоли? 12Затова, когато завърши Господ цялото Си дело над хълма Сион и над Ерусалим, ще накажа, казва Той, плода на надменното сърце на асирийския цар и гордостта на високо вдигнатите му очи. 13Защото каза: Със силата на своята ръка извърших това и с мъдростта си, понеже съм разумен. Преместих границите на народите, разграбих техните съкровища и като силен свалих седящите нависоко. 14И ръката ми намери богатството на народите като гнездо; и както се събират изоставени яйца, така аз събрах целия свят и никой не поклати крило, не отвори човка и не изцвърча. 15Ще се похвали ли секирата против този, който сече с нея? Ще се големее ли трионът против този, който го движи? Като че ли жезълът би поклатил тези, които го вдигат, или тоягата би вдигнала онзи, който не е дърво! 16Затова Господ, ГОСПОД на Войнствата ще прати на тлъстите му мършавост и под славата му ще се запали пожар като пожар от огън. 17Светлината на Израил ще бъде за огън и Светият Негов за пламък; и ще изгори и пояде бодилите му и тръните му в един ден. 18Ще погуби и славата на гората му и на плодородното му поле от душа до плът; и ще бъде както болен, когато изнемощява. 19А останалите дървета от гората му ще бъдат малко, ще може дете да ги запише. 20И в онзи ден остатъкът на Израил и спасените от дома на Яков няма да продължават да се облягат на този, който ги порази, а ще се облягат с истина на ГОСПОДА, Светия Израилев. 21Ще се върне остатък, остатък от Яков към могъщия Бог. 22Защото, ако и да е народът ти, Израилю, като морския пясък, само остатък от него ще се върне. Решено е изтребление, прелива от правда. 23Защото изтребление, и то решено, ще извърши Господ, ГОСПОД на Войнствата сред цялата земя. 24Затова, така казва Господ, ГОСПОД на Войнствата: Народе Мой, който живееш в Сион, не се бой от асириеца, ако те удари с пръчка и вдигне против теб тояга, както направи Египет. 25Защото още много малко и яростта ще престане, и гневът Ми ще се обърне за тяхна погибел. 26И ГОСПОД на Войнствата ще вдигне срещу него бич, както при поражението на Мадиам при канарата Орив; и жезълът Му ще бъде над морето и ще го издигне, както направи в Египет. 27И в онзи ден товарът му ще се отмахне от плещите ти и яремът му — от врата ти; и яремът ще се строши от тлъстина. 28Дойде срещу Гаят, премина през Мигрон, в Михмас ще разтовари вещите си, 29минаха през прохода — ще нощуваме в Гава. Рама се разтрепери, Гавая Саулова се разбяга. 30Издигни гласа си, Галимова дъще! Внимавай, Лаисе! Бедни Анатоте! 31Мадмина се разбяга, жителите на Гевим побягнаха. 32Още днес ще спре в Ноб, ще помаха с ръката си към хълма на сионската дъщеря, към възвишението на Ерусалим. 33Ето, Господ, ГОСПОД на Войнствата ще окастри клоните със страшна сила. Високо израсналите ще се отсекат и издигнатите ще се снишат. 34Ще изсече с желязо горските гъсталаци и Ливан ще падне чрез Могъщия.