1ГОСПОДИ, Ти си мой Бог! Ще Те величая, ще възхвалявам Името Ти, защото си извършил чудеса, отдавнашните Си намерения с вярност и истинност. 2Защото Ти обърна град в грамада, укрепен град — в развалина, двореца на чужденците — да не е град, няма да се съгради до века. 3Затова силен народ ще Те прославя, градът на страховитите народи ще се бои от Теб. 4Защото си бил крепост на сиромаха, крепост на бедния в притеснението му, прибежище от буря, сянка от пек, когато устремът на насилниците е като буря върху стена. 5Като пек в сухо място ще укротиш метежа на чужденците, като пек от сянката на облак ще се отслаби тържеството на насилниците. 6И на този хълм ГОСПОД на Войнствата ще направи на всичките племена угощение от тлъсти ястия, угощение от стари вина, от тлъсти ястия, пълни с мозък, от отбрани стари вина. 7И на този хълм Той ще отмахне покривалото, което покрива всичките племена, и завесата, която е простряна върху всичките народи. 8Ще погълне смъртта навеки. И ще избърше Господ БОГ сълзите от всяко лице и ще отмахне позора на народа Си от цялата земя; защото ГОСПОД изговори това. 9И в онзи ден ще кажат: Ето, това е нашият Бог, чакахме Го да ни спаси. Това е ГОСПОД, чакахме Го. Ще се радваме и ще се веселим в спасението Му. 10Защото на този хълм ще почива ръката на ГОСПОДА; и Моав ще бъде потъпкан под Него, както се тъпче плявата на бунището. 11И Господ ще разпростре ръцете Си сред него, както плуващият простира ръце да плува, и ще повали гордостта му заедно с коварството на ръцете му. 12И високите укрепления на стените ти ще събори, ще свали, ще повали на земята в пръстта.