1Замълчете пред Мен, вие, острови! И племената нека подновят силата си; нека приближат, тогава нека говорят; нека се приближим заедно на съд. 2Кой издигна от изгрева праведния, призова го при краката Си, предаде му народи и му подчини царе, предаде ги на меча му като прах, на лъка му — като отвята плява? 3Преследва ги, безопасно минава по пътя, по който не е ходил с краката си. 4Кой подейства и извърши това, кой повика поколенията отначало? Аз, ГОСПОД, съм първият и с последните, Аз Съм. 5Островите видяха и се уплашиха, земните краища потрепериха, приближиха се и дойдоха. 6Всеки помогна на другаря си и каза на брат си: Бъди силен! 7И майсторът насърчаваше златаря, и този, който изглажда с чук — онзи, който удря на наковалнята, като казваше за спойката: Добра е. — и го закрепваше с гвоздеи, за да не се клати. 8Но ти, Израилю, служителю Мой, Якове, когото избрах, потомство на Моя приятел Авраам, 9ти, когото взех от краищата на земята и повиках от най-далечните й страни, и ти казах: Ти си Мой служител, избрах те и не те отхвърлих. — 10не бой се, защото Аз съм с теб; не се страхувай, защото Аз съм твой Бог. Ще те укрепя, да, ще ти помогна, да, ще те подпра с праведната Си десница, 11Ето, ще се посрамят и опозорят всички, които ти се гневят, противниците ти ще станат като нищо и ще погинат. 12Ще ги потърсиш и няма да ги намериш — онези, които се карат с теб. Като нищо, като че ги няма, ще станат онези, които воюват против теб. 13Защото Аз, ГОСПОД, съм твоят Бог, който подкрепям десницата ти и ти казвам: Не бой се, Аз ще ти помогна. 14Не бой се, червею Якове, и вие, хорица израилеви! Аз ще ти помагам, заявява ГОСПОД, и Изкупителят ти, Светият Израилев. 15Ето, направих те нова остра назъбена диканя; ще овършееш планините и ще ги стриеш и хълмовете ще направиш като ситна плява. 16Ще ги отвееш и вятърът ще ги отнесе, и бурята ще ги разпръсне. А ти ще се зарадваш в ГОСПОДА, ще се хвалиш в Светия Израилев. 17Сиромасите и бедните, които търсят вода и няма, и езикът им съхне от жажда — Аз, ГОСПОД ще ги послушам, Аз, Израилевият Бог, няма да ги оставя. 18Ще отворя реки на голите височини и извори сред долините; ще направя пустинята на водни езера и сухата земя — на водни извори. 19Ще сложа в пустинята кедър, акация, мирта и маслинено дърво; в степта ще поставя заедно елха, явор и кипарис; 20за да видят и да знаят, да разсъдят и да разберат всички заедно, че ръката на ГОСПОДА е направила това и Светият Израилев го е създал. 21Представете делото си, казва ГОСПОД, приведете силните си доказателства, казва Царят на Яков. 22Нека ги приведат и нека ни кажат какво ще стане! Кажете предишното, какво е било, за да го вземем присърце и да узнаем следствието му! Или известете ни бъдещето, 23кажете какво идва после, за да познаем, че сте богове. Да, направете някакво добро или направете някакво зло, за да се ужасим и да го видим всички заедно. 24Ето, вие сте по-малко от нищо и делата ви — по-малко от нула. Гнусота е, който ви избира. 25Издигнах един от север и той идва; от изгрев слънце един, който призовава Името Ми. И ще стъпче първенците като кал, както грънчарят тъпче глината. 26Кой е изявил това отначало, за да знаем; и отнапред, че да кажем: Прав е? Да, никой не го е изявил; да, никой не го е казал; да, никой не е чул думите ви! 27Пръв Аз казах на Сион: Ето, ето ги! И дадох на Ерусалим благовестител. 28И прегледах и нямаше никой, и между тези нямаше съветник — да ги попитам и да ми отвърнат дума. 29Ето, те всички са суета, делата им са нищо, вятър и празнота са излените им идоли.