1Яков, слуга на Бога и на Господ Иисус Христос, до дванадесетте пръснати племена: Поздрав! 2Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изкушения, 3като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост. 4А твърдостта нека има съвършено дело, за да бъдете съвършени и завършени, без никакъв недостатък. 5Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, който дава на всички щедро и без да упреква, и ще му се даде. 6Но да моли с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява, прилича на морска вълна, която се тласка и блъска от ветровете. 7Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа, 8защото колебливият е непостоянен във всичките си пътища. 9Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали в своето възвишаване, 10а богатият – в смиряването си, защото ще прецъфти като цвета на тревата. 11Защото слънцето изгря със зноя си, тревата изсъхна, цветът й окапа и красотата на изгледа й загина; така и богатият ще повехне в пътищата си. 12Блажен онзи човек, който издържа изкушение; защото, като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, който Господ е обещал на онези, които Го любят. 13Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава. 14А всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст; 15и тогава, когато страстта зачене, ражда грях; а грехът, като се развие напълно, ражда смърт. 16Не се заблуждавайте, възлюбени мои братя, 17всяко дадено добро и всеки съвършен дар е от горе и слиза от Отца на светлините, в когото няма изменение, нито сянка от промяна. 18От Собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания. 19И така, възлюбени мои братя, нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи; 20защото човешкият гняв не върши Божията правда. 21Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви. 22Бъдете обаче изпълнители на словото, а не само слушатели, мамещи сами себе си. 23Защото, ако някой е слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото, 24понеже се оглежда и си отива, и веднага забравя какъв е бил. 25Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянства, който не е забравлив слушател, а изпълнител на делото, ще бъде блажен в това, което прави. 26Ако някой счита себе си за благочестив, но не обуздава езика си, а мами сърцето си, неговото благочестие е суетно. 27Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това – да наглежда човек сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света.