1Така казва ГОСПОД: Ето, Аз надигам разрушителен вятър против Вавилон и против онези, които живеят в сърцето на надигналите се против Мен. 2И ще изпратя върху Вавилон веячи, които ще го отвеят и ще изпразнят земята му, защото ще бъдат отвред против него в деня на нещастието. 3Стрелец срещу стрелец да опъва лъка си и срещу онзи, който се надига в бронята си! И не жалете младежите му, изпълнете проклятието над цялата му войска! 4И ще паднат убити в халдейската земя и прободени по улиците й. 5Защото не е овдовял Израил, нито Юда от своя Бог, от ГОСПОДА на Войнствата, въпреки че земята им е пълна с беззаконие против Светия Израилев. 6Бягайте отсред Вавилон и отървете всеки живота си, не погивайте в беззаконието му! Защото е времето на отмъщението на ГОСПОДА, Той му отплаща заслуженото му. 7Вавилон беше златна чаша в ръката на ГОСПОДА, която опиваше цялата земя. Народите пиха от виното му, затова народите обезумяха. 8Внезапно падна Вавилон и беше разрушен — ридайте за него! Вземете балсам за болката му, може би ще се излекува. 9Лекувахме Вавилон, но не се излекува. Оставете го и нека отидем всеки в земята си, защото присъдата му стигна до небето и до облаците се издигна. 10ГОСПОД изяви правдата ни. Елате, нека разкажем в Сион делото на ГОСПОДА, своя Бог. 11Наострете стрелите, хванете щитовете! ГОСПОД подбуди духа на мидийските царе, защото намерението Му е против Вавилон, да го изтреби; понеже това е отмъщението на ГОСПОДА, отмъщението на Неговия храм. 12Издигнете знаме против стените на Вавилон, усилете стражата, поставете стражи, пригответе засади! Защото ГОСПОД и намисли, и ще извърши онова, което говори против вавилонските жители. 13О ти, който живееш край много води и изобилстваш със съкровища, краят ти дойде, мярката на грабежа ти. 14ГОСПОД на Войнствата се закле в Себе Си: Аз те напълних с хора като скакалци и те ще надигнат вик против теб. 15Той направи земята със силата Си, утвърди света с мъдростта Си и с разума Си разпростря небесата. 16Когато издава гласа Си, се умножават водите на небето и издига пари от краищата на земята. Прави светкавици за дъжд и извежда вятър от съкровищата Си. 17Всеки човек е твърде глупав в познанието си; всеки златар се посрамва от изваяния идол, защото изляното от него е лъжа и няма дух в тях. 18Суета са те, дело на заблуда, във времето на наказанието си ще погинат. 19Делът на Яков не е като тези, защото той е образувал всичко, и племето на наследството Си; ГОСПОД на Войнствата е Името Му. 20Ти си Ми бойна секира, оръжие за бой и ще разбия чрез теб народи, и ще погубя царства чрез теб. 21И ще разбия чрез теб кон и ездача му, и ще разбия чрез теб колесница и водача й. 22И ще разбия чрез теб мъж и жена, и ще разбия чрез теб стар и млад, и ще разбия чрез теб младеж и девица. 23И ще разбия чрез теб овчар и стадото му, и ще разбия чрез теб земеделеца и впряга му, и ще разбия чрез теб управител и началник. 24И ще отплатя на Вавилон и на всичките халдейски жители за цялото зло, което сториха на Сион, пред очите ви, заявява ГОСПОД. 25Ето, Аз съм против теб, гибелна планина, заявява ГОСПОД, която погубваш цялата земя! Ще простра ръката Си против теб и ще те изтърколя от скалите, и ще те направя изгорена планина. 26И няма да вземат от теб нито камък за ъгъл, нито камък за основи, а ще бъдеш вечна пустош, заявява ГОСПОД. 27Издигнете знаме в земята, затръбете между народите! Отделете против нея народи, свикайте против нея царствата Арарат, Мини и Асханаз! Поставете над нея уредник, докарайте коне като бодливи скакалци. 28Отделете против нея народи, мидийските царе, управителите им, всичките им началници и цялата подвластна на тях земя. 29Земята се тресе и се мъчи, защото ще се изпълнят намеренията на ГОСПОДА против Вавилон да направи вавилонската земя пустош без жители. 30Силните на Вавилон спряха да воюват, останаха в укрепленията си, силата им пресъхна, станаха като жени. Запалиха жилищата й, резетата й са строшени. 31Бързоходец тича да посрещне бързоходец и вестител — да посрещне вестител, за да известят на вавилонския цар, че градът му е превзет от всеки край, 32и бродовете са завзети с изненада, тръстиките — изгорени с огън, а воините — разтреперени. 33Защото така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Вавилонската дъщеря е като харман във времето на вършитбата му; още малко и ще дойде времето на жетвата й. 34Вавилонският цар Навуходоносор ме изяде, унищожи ме, направи ме празен съд, погълна ме като морско чудовище, напълни корема си с моите сладости и ме отхвърли. 35Насилието върху мен и моя род да бъде върху Вавилон, ще каже жителката на Сион. И кръвта ми — върху жителите на Халдея, ще каже Ерусалим. 36Затова, така казва ГОСПОД: Ето, Аз ще защитя делото ти и ще отмъстя отмъщението ти. Ще направя морето му пустош и ще пресуша извора му, 37Вавилон ще стане грамади, жилище на чакали, за смайване и подсвиркване, без жител. 38Заедно ще реват като млади лъвове, ще ръмжат като малките на лъвицата. 39Когато се разгорещят, Аз ще им направя пиршество и ще ги опия, за да се развеселят и да заспят вечен сън, от който да не се събудят, заявява ГОСПОД. 40Ще ги сваля като агнета за клане, като овни заедно с козли. 41Как се превзе Сесах и се завладя славата на цялата земя! Как стана Вавилон за смайване между народите! 42Морето се надигна против Вавилон, той беше покрит от бушуването на вълните му. 43Градовете му станаха пустош, земя суха и непроходима, земя, в която не живее никой и човек не минава през нея. 44И ще накажа Вил във Вавилон и ще извадя от устата му това, което е погълнал. И няма вече да се стичат народи при него. И стената на Вавилон също падна. 45Излезте отсред него, народе Мой, и спасете всеки живота си от пламтящия гняв на ГОСПОДА! 46Да не отпада сърцето ви и да не се уплашите от вестта, която ще се чуе в земята; защото една година идва вест, а в годината след нея — пак вест; и насилие на земята, властник срещу властник. 47Затова, ето, идват дни, когато ще извърша съд над изваяните идоли на Вавилон и цялата му земя ще се посрами и всичките му убити ще паднат сред него. 48Тогава небесата и земята и всичко в тях ще пеят от радост над Вавилон, защото от север ще дойдат против него опустошителите, заявява ГОСПОД. 49Както Вавилон повали убитите на Израил, така и на Вавилон убитите ще паднат по цялата земя. 50Вие, избегнали от меча, идете, не стойте. Спомнете си ГОСПОДА отдалеч и Ерусалим нека дойде в сърцето ви! 51Засрамихме се, защото чухме присмех; позор покри лицето ни, понеже чужденци влязоха в светилищата на дома ГОСПОДЕН. 52Затова, ето, идват дни, заявява ГОСПОД, когато ще извърша съд над изваяните му идоли и по цялата му земя ще стенат смъртно ранени. 53И до небето да се изкачеше Вавилон и да утвърдеше нависоко силата си, от Мен ще му дойдат погубители, заявява ГОСПОД. 54Глас на вик от Вавилон и на голямо разрушение от халдейската земя! 55Защото ГОСПОД унищожава Вавилон и премахва от него големия шум; и вълните им бучат като много води, екотът на гласа им кънти. 56Защото погубителят дойде върху него, върху Вавилон, и силните му са заловени, лъковете им — строшени, защото ГОСПОД е Бог на отплатата, непременно ще отплати. 57Аз ще опия първенците му и мъдреците му, управителите му, началниците му и силните му, и ще заспят вечен сън, и няма да се събудят, заявява Царят, ГОСПОД на Войнствата е Името Му. 58Така казва ГОСПОД на Войнствата: Широките стени на Вавилон ще се сринат напълно и високите му порти с огън ще се изгорят. И народите се трудят напразно, и племената — за огъня; и ще им прималее. 59Словото, което пророк Еремия заповяда на Сарая, сина на Нирия, син на Маасия, когато отиваше с юдовия цар Седекия във Вавилон в четвъртата година от царуването му. А Сарая беше началник на покоите. 60И Еремия написа в една книга всичките злини, които щяха да сполетят Вавилон, всички тези думи, написани против Вавилон. 61И Еремия каза на Сарая: Когато отидеш във Вавилон, гледай да прочетеш всички тези думи. 62И кажи: ГОСПОДИ, Ти си говорил против това място, че ще го отсечеш, да няма в него жител, нито човек, нито животно, а да е вечна пустош! 63И когато свършиш да четеш тази книга, вържи на нея камък и я хвърли сред Ефрат. 64И кажи: Така ще потъне Вавилон и няма да се издигне поради злото, което Аз ще докарам върху него; и ще им прималее. Дотук са думите на Еремия.