1Ето, окото ми е видяло всичко това, ухото ми е чуло и го е разбрало. 2Което вие знаете, го знам и аз; не съм от вас по-долу. 3Но аз ще говоря на Всемогъщия и желая да разисквам с Бога. 4А вие сте съчинители на лъжи, всички сте безполезни лекари! 5О, да бихте млъкнали съвсем, това би било мъдростта ви! 6Слушайте сега разискването ми и чуйте оправданието на устните ми. 7Ще говорите ли неправедно за Бога и ще говорите ли измамно за Него? 8За Него ли ще бъдете пристрастни? За Бога ли ще спорите? 9Ще бъде ли добре да ви изпита Той? Ще Го измамите ли, както се мами човек? 10Той непременно ще ви изобличи, ако тайно показвате пристрастие. 11Величието Му няма ли да ви уплаши и ужасът от Него няма ли да ви нападне? 12Паметните ви думи са поговорки от пепел, защитите ви са защити от кал. 13Млъкнете, оставете ме, и ще говоря — и нека дойде върху мен, каквото ще. 14Защо да взема плътта си в зъбите си и живота си да сложа във ръката си? 15И да ме убие, пак на Него се надявам, но пътищата си ще защитя пред Него. 16И това също ще ми бъде спасение, защото лицемерен не може да дойде пред Него. 17Чуйте, чуйте словото ми и заявлението ми нека бъде в ушите ви. 18Ето сега, приготвил съм делото си; зная, че ще бъда оправдан. 19Кой е онзи, който ще се съди с мен? Защото, ако сега млъкна, ще издъхна. 20Само две неща не ми прави — тогава няма да се крия от лицето Ти: 21оттегли ръката Си от мен и нека ужасът Ти не ме плаши. 22Тогава повикай и аз ще отговоря; или аз ще говоря, а Ти ми отговори. 23Колко са моите беззакония и грехове? Изяви престъплението и греха ми. 24Защо криеш лицето Си и ме считаш за Свой враг? 25Ще плашиш ли отвеян лист и ще преследваш суха плява? 26Защото пишеш против мене горести, даваш ми да наследя на младостта си беззаконията. 27Слагаш краката ми в клада и наблюдаваш всичките мои пътеки; отбелязваш стъпалата на краката ми, 28докато изтлява като гнила вещ, като дреха, изядена от молец.