1Човекът, роден от жена, е краткотраен и пълен със смущение. 2Пониква като цвете и се покосява; бяга като сянка и не устоява. 3И върху такъв ли отваряш очите Си и ме довеждаш на съд със Себе Си? 4Кой може да извади чисто от нечисто? Никой! 5Тъй като дните му определени са, числото на месеците му при Теб е, поставил си му граници, които той не може да премине — 6отвърни от него поглед, за да си почине, докато завърши деня си като наемник. 7Защото за дървото има надежда — ако се отсече, отново ще поникне, издънките му няма да престанат. 8И коренът му ако остарее във земята и пънът му ако умре в пръстта, 9от дъха на водата пак ще покара и ще пусне клончета като новопосадено. 10Но човек умира и прехожда; човек издъхва, и къде е? 11Както водата изчезва от морето и реката пресъхва и се изсушава, 12така човек ляга и не става. Докато небесата не престанат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си. 13О, да би ме скрил в Шеол, да би ме укрил, докато се отвърне гневът Ти, да би ми определил срок и тогава да би си спомнил за мен! 14Ако човек умре, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде смяната ми. 15Ти ще извикаш и аз ще Ти отговоря; ще пожелаеш делото на ръцете Си. 16Защото сега броиш стъпките ми. Не бдиш ли над греха ми? 17Престъплението ми е запечатано в торба и Ти пришиваш върху беззаконието ми. 18Но планината падайки се разрушава и скалата от мястото си се помества; 19води изтриват камъните, пороите им отмиват пръстта на земята; и Ти унищожаваш надеждата на човека. 20Ти му надвиваш завинаги и той преминава; променяш лицето му и го отпращаш. 21Синовете му достигат до почит, но той не знае; унижават се, но той не разбира за тях. 22Само тялото му в него ще боли и душата му във него ще скърби.