1Тогава теманецът Елифаз отговори и каза: 2Мъдър човек отговаря ли с вятърничаво знание и пълни ли корема си с източния вятър? 3Спори ли със приказки, които не помагат, или с речи, от които няма полза? 4Наистина ти унищожаваш страха от Бога и възпираш молитвата със размишление пред Бога, 5защото вината ти поучава устата ти и ти избираш езика на коварните. 6Устата ти те осъжда, а не аз; да, устните ти против теб свидетелстват. 7Ти ли си първият роден човек? Или си създаден преди хълмовете? 8Чул ли си Божия таен съвет? Или в себе си заключваш мъдростта? 9Какво знаеш ти, което ние да не знаем? Какво разбираш ти, което в нас го няма? 10Между нас са както белокосите, така и старците, по-богати на дни от баща ти. 11Божиите утешения и меките към тебе думи малко ли са ти? 12Какво те блазни сърцето ти и защо святкат очите ти, 13за да обръщаш духа си против Бога и да изпускаш такива думи от устата си? 14Какво е човек, че да е чист, и роденият от жена, че да е праведен? 15Ето, Той не се доверява на светите Си и небесата не са чисти в очите Му — 16колко по-малко гнусният и непотребният човек, който пие неправда като вода! 17Аз ще ти кажа, послушай ме; каквото съм видял, ще ти разкажа, 18което мъдрите оповестиха и не скриха още от бащите си; 19на тях единствено бе дадена земята и чужденец не мина между тях. 20Безбожният се мъчи през всичките си дни, години преброени се пазят за насилника. 21Глас на ужаси звучи в ушите му и в мир унищожителят го връхлетява. 22Не вярва, че от мрака ще се върне; за меча е определен. 23За хляб се скита — но къде е? Знае, че денят на мрак за него е готов. 24Теснота и страх го ужасяват, и като цар, готов за бой, го побеждават, 25понеже против Бога той ръката си простира и срещу Всемогъщия се сили; 26спуска се с корав врат против Него, с дебелите гърбици на щита си; 27понеже с тлъстината си покри лицето си, на слабините си натрупа лой; 28и в запустели градове живее, в необитаеми къщи, готови за събаряне. 29Той няма да забогатее, нито имотът му ще устои, и изобилието му няма да се разпростре по земята. 30Няма да избяга от тъмнината, пламъкът ще изсуши издънките му и той ще премине от дъха на устата Му. 31Нека не се доверява на суета, измамен, защото суета ще бъде и отплатата му. 32Денят му още не е дошъл и вече се е изпълнил; и клонът му не ще раззеленее. 33Като лозата ще изрони неузрялото си грозде и като маслината цвета си ще захвърли; 34защото събранието на лицемерите е безплодно и огън ще погълне шатрите на подкупничеството. 35Те зачеват зло и раждат грях, и сърцето им подготвя измама.