1Тогава шуахецът Валдад отговори и каза: 2Кога ще свършите думите? Първо разберете, и после ще говорим. 3Защо сме считани за скотове, за глупци в очите ви? 4Ти, който се разкъсваш сам в гнева си, да се напусне ли заради теб земята, да се помести ли скала от мястото си? 5Наистина светликът на безбожния угасва, не свети пламъкът на огъня му. 6Светлината в шатрата му мрак е, светилникът му, що над него е, угасва. 7Стъпките на силата му се стесняват и собственият му замисъл го поваля. 8Собствените му крака във мрежа го отвеждат и ходи върху примки. 9Примка го улавя за петата, капан над него се затваря. 10Въжето му е скрито във земята, капанът му — в пътеката. 11Отвсякъде го стряскат ужаси, тормозят го на всяка стъпка. 12Силата му от глад ще погине и погибел е готова до реброто му. 13Части от кожата му поглъща, частите му поглъща първородният на смъртта. 14Той е изкоренен от шатрата си — неговото упование — и пред царя на ужасите го откарват. 15Който не е негов, ще обитава в шатрата му, върху жилището му ще се разпръсне сяра. 16Корените му изсъхват долу, клоните му се отсичат горе. 17Споменът за него изчезва от земята и в улиците няма име. 18Закарват го от светлината в тъмнина и го изгонват от света. 19Няма нито син, нито потомство сред народа си, нито в жилищата му е някой оцелял. 20Родените после ще се удивляват на деня му, както се ужасяваха родените преди това. 21Наистина такива са жилищата на беззаконния, и това е мястото на онзи, който не познава Бога.