1С очите си завет направих, как бих погледнал на девица? 2Какъв би бил делът от Бога горе, наследството от Всемогъщия от висините? 3Не е ли разорение за беззаконния и пропаст за онез, що вършат грях? 4Не вижда ли Той пътищата ми и не брои ли всичките ми стъпки? 5Ако съм ходил със лъжа и е кракът ми бързал след измама, 6нека на справедливи везни ме претегли, и ще познае Бог непорочността ми. 7Ако стъпката ми се е отклонила от пътя или сърцето ми е последвало очите ми, или ако се е залепило петно на ръцете ми, 8тогава нека сея аз, а друг яде, издънките ми нека се изкоренят. 9Ако се е прелъстило сърцето ми от жена и аз съм причаквал при вратата на съседа си, 10тогава моята жена за друг да мели и други да се навеждат над нея — 11защото това е мръсно дело и беззаконие за съдиите; 12защото това е огън, що до Авадон пояжда — изкоренил би всичките ми плодове. 13Ако на слугата и слугинята си правото презрял съм, когато спорели са с мен, 14какво бих правил, когато се надигне Бог? Какво бих отговорил Му, когато ме изследва? 15Той, който образува мен в утробата, не образува ли и него? И не Един и Същ ли в корема ни извая? 16Ако съм отказал желанието на бедните и съм направил да угаснат очите на вдовицата, 17или съм изял сам залъка си, без сирачето от него да е яло — 18но още от младостта ми то порасна при мене като при баща, а нея наставлявах от утробата на майка си — 19ако съм видял някой да загива от липса на дрехи или сиромах да няма завивка, 20ако слабините му не са ме благославяли, и ако той не се е стоплял с руното на агнетата ми, 21ако съм вдигнал аз ръка срещу сирачето, като съм виждал, че имам помощ в портата; 22то нека падне ръката ми от рамото, ръката ми над лакътя да се пречупи! 23Защото гибелта от Бога е за мене ужас и пред величието Му да издържа не мога. 24Ако съм положил надеждата си в злато и на чистото злато съм казал: Упование мое! — 25ако съм се радвал, че богатството ми е голямо, и че ръката ми е придобила много, 26ако съм гледал слънцето, когато свети, или луната, ходеща във блясък, 27и сърцето ми се е увлякло тайно и устата ми е целувала ръката ми; 28това също би бил грях за съд, защото бих се отрекъл от всевишния Бог. 29Ако съм се радвал на бедата на онзи, който ме мрази, и ми е ставало драго, когато зло го сполети — 30дори не съм допуснал устата ми да съгреши, като поискам живота му в клетва — 31ако хората от шатрата ми не са казали: Кой ще намери някой, който да не е бил заситен от месото му? — 32чужденецът не нощуваше навън, отварях вратите си на пътника — 33ако съм покривал престъпленията си като Адам, като съм скривал в пазвата си беззаконието си, 34понеже съм се страхувал от голямото множество и презрението на родовете ме е ужасявало, така че съм замълчавал и не съм излизал от вратата — 35о, да бих имал някой, който да ме чуе! Ето, подписът ми!О, да би ми отговорил Всемогъщият! Къде е обвинението, което обвинителят ми е написал? 36Ето, на рамото си бих го носил, бих си го завързал за венец, 37бих му казал броя на стъпките си, бих се приближил до него като княз. 38Ако нивата ми вика против мен и браздите й заедно плачат, 39ако съм изял плода й без заплата или съм извадил душата на стопаните й; 40тогава нека да израснат тръни вместо жито и плевел вместо ечемик! И думите на Йов се свършиха.