1Тогава тези трима мъже престанаха да отговарят на Йов, защото той беше праведен в собствените си очи. 2Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, сина на Варахиил, от рода на Рам. Гневът му пламна против Йов, защото оправдаваше себе си повече от Бога. 3Гневът му пламна и против тримата му приятели, защото, без да намерят отговор, бяха осъдили Йов. 4А Елиу беше чакал Йов да говори, защото те бяха по-стари от него на дни. 5И когато Елиу видя, че в устата на тримата мъже нямаше отговор, гневът му пламна. 6И вузецът Елиу, синът на Варахиил, заговори и каза: Аз съм млад на дни, а вие сте стари, затова се посвених — не смеех да явя, каквото зная. 7Аз казах: Нека дните да говорят и многото години на мъдрост да учат. 8Но в човека има дух и дъхът на Всемогъщия му дава разум. 9Не винаги големите са мъдри и старите разбират правосъдие. 10Затова казвам: Слушайте ме, и аз ще изявя, каквото зная. 11Ето, аз чаках да говорите вие, слушах разсъжденията ви, докато търсехте думи. 12Слушах ви много внимателно, и ето, никой от вас не обори Йов, нито отговори на думите му. 13Само да не кажете: Намерихме мъдрост! Бог ще го изобличи, а не човек. 14Но той към мен не е отправил думи и аз няма да му отговоря с вашите речи. 15Те са смаяни и не отговарят вече, убягнаха им думите. 16А аз да чакам ли, понеже не говорят, понеже спряха и не отговарят вече? 17И аз, от своя страна, ще отговоря; и аз ще изявя, каквото зная, 18защото съм изпълнен с думи, духът ми вътре в мен ме принуждава. 19Ето, вътрешността ми е като неотворено вино, ще се пръсне като нови мехове. 20Ще проговоря, за да си отдъхна, ще отворя устните си и ще отговоря. 21Само да не бъда към никого пристрастен и човек да не лаская — 22защото не зная да лаская, иначе Създателят ми скоро би ме махнал.