1И поради това сърцето ми трепери, от мястото си се помества. 2Слушайте внимателно гърма на гласа Му и тътена, който излиза от устата Му. 3Той го изпраща под цялото небе и светкавицата Си — до краищата на земята. 4След нея бучи глас, Той гърми с величествения Си глас и не възпира светкавиците, когато се чуе гласът Му. 5Бог гърми чудно с гласа Си, върши велики дела, които ние не схващаме. 6Защото казва на снега: Вали на земята! — и на проливния дъжд и на дъждовните порои. 7Слага печат на ръката на всеки човек, така че всички хора да познаят делото Му. 8Тогава зверовете отиват в бърлогите си и в леговищата си остават. 9От стаите на юг вихрушка иде, от северните ветрове — студът. 10Чрез Божия дъх става лед и широтата на водите се затваря. 11Той насища с влага облака и разпръсва светлите Си облаци, 12и те се носят наоколо под наставлението Му, за да правят всичко, което им заповядва, по лицето на земния свят. 13Докарва ги било за наказание, или за земята Си, или за милост. 14Слушай това, Йове, застани и размисли за Божиите чудеса. 15Знаеш ли как Бог им заповядва и прави да свети светкавицата на облака Му? 16Разбираш ли равновесието на облаците, чудните дела на Съвършения във знание? 17Как биват дрехите ти топли, когато успокоява земята от юг? 18Разпрострял ли си с Него небесната твърд, здрава като излято огледало? 19Научи ни какво да Му кажем, не можем думите да наредим от тъмнина. 20Ще му се извести ли, ако аз говоря? Ако продума човек, непременно ще бъде погълнат. 21Дори и сега не виждат хората поради облаците светлината ярка, но минава вятърът и ги изчиства. 22От север идва златно сияние; страшно величие има у Бога. 23Всесилния — не можем да Го проумеем — Превъзходния във сила и във съд; и в правосъдието изобилно Той не угнетява. 24Затова хората Му се боят; и Той не гледа на никого от мъдрите по сърце.