1Можеш ли да изтеглиш с въдица левиатан, или да притиснеш езика му с въже? 2Можеш ли сложиш оглавник на носа му, да пробиеш челюстта му с кука? 3Ще отправи ли към тебе множество молби, ще ти говори ли със нежни думи? 4Ще направи ли с теб договор да го вземеш за слуга до века? 5Ще си играеш ли с него като с птица, или ще го вържеш за забава на момичетата си? 6Съдружниците ти ще се пазарят ли за него? Ще го разделят ли между търговците? 7Можеш ли да изпълниш кожата му със стрели или главата му с рибарски копия? 8Сложи ръката си на него; спомни си боя, и не го повтаряй! 9Ето, надеждата за него се осуети; не пада ли човек само от вида му? 10Никой не дръзва да го раздразни. Тогава кой би застанал пред Мен? 11Кой Ми е дал най-напред, че да му се отплатя? Всичко под цялото небе е Мое. 12Няма да мълча за частите му, нито за могъщата му сила, нито за хубавото му устройство. 13Кой външната му дреха ще свали? Кой в двойните му челюсти ще влезе? 14Кой ще отвори вратите на лицето му? Около зъбите му има ужас. 15Наредените му люспи са неговата гордост, прилепени като запечатани; 16едната до другата е толкоз близо, че въздух между тях не влиза. 17Една за друга свързани са; държат се заедно и не се разделят. 18Кихането му излъчва светлина, очите му са като лъчите на утрото. 19От устата му излизат факли, изскачат огнени искри. 20От ноздрите му дим струи, като от врящо гърне и котел. 21Дъхът му въглища запалва и от устата му излиза пламък. 22В шията му обитава сила и ужас танцува пред него. 23Слоевете на плътта му са слепени, твърди са на него и не се поклащат. 24Сърцето му е твърдо като камък, твърдо като долен воденичен камък. 25От надигането му могъщите се ужасяват, стъписват се от страх. 26Мечът на този, който излиза насреща му, не устоява, нито копие, нито стрела, нито броня. 27Той счита желязото за слама, и бронза — за гнило дърво. 28Стрелата не може да го обърне във бяг, камъните на прашката стават на слама за него. 29Стрелите се считат за слама и той се смее на дрънченето на копието. 30Долните му части са като остри кремъчни отломъци; разпростира следи като от диканя по тинята. 31Прави бездната да ври като котел, прави морето като съд за масло. 32Дирята след него свети, човек би помислил, че дълбочините са като сиви коси побелели. 33На земята няма никой като него, направен да няма страх. 34Той гледа всяко високо нещо; цар е над всички синове на гордостта.