1Животът на човека на земята не е ли воюване, и дните му не са ли като дните на наемник? 2Както слуга, който жадува за сянката, и както наемник, който очаква заплатата си, 3така и на мен се паднаха месеци на суета и ми се определиха нощи на страдание. 4Когато си лягам, казвам: Кога ще стана и нощта ще отмине? И ми омръзна да се обръщам до зори. 5Плътта ми е покрита с червеи и буци пръст, кожата ми се пука и гноясва. 6Дните ми са по-бързи от совалка на тъкач и чезнат без надежда. 7Помни, че животът ми е дъх! Окото ми няма вече да види добро. 8Окото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече; очите ти са върху мен, а мен ме няма. 9Както облакът се разсейва и изчезва, така и слизащият в Шеол няма да се изкачи обратно. 10Няма вече да се върне у дома си и мястото му няма вече да го познае. 11Затова и аз няма да въздържа устата си; ще говоря в притеснението на духа си, ще се оплаквам в горестта на душата си. 12Море ли съм аз, или морско чудовище, че поставяш над мен стража? 13Когато кажа: Леглото ми ще ме утеши, постелката ми ще облекчи оплакването ми. — 14тогава ме плашиш със сънища и с видения ме ужасяваш, 15така че душата ми предпочита удушване и смърт, вместо тези мои кости. 16Дотегна ми; не искам да живея вечно. Остави ме, защото дните ми са суета. 17Какво е човек, че го възвеличаваш и насочваш сърцето си към него, 18и го посещаваш всяка заран, и го изпитваш всеки миг? 19Докога няма да отместиш погледа Си от мен и няма да ме оставиш, колкото да преглътна слюнката си? 20Ако съм съгрешил, какво съм ти направил, Наблюдателю на хората? Защо си ме поставил за Свой прицел, така че станах бреме за самия себе си? 21И защо не прощаваш престъплението ми и не отнемаш беззаконието ми? Защото сега ще легна в пръстта и ще ме потърсиш, но няма да ме има.