1Тогава Йов отговори и каза: 2Наистина, зная, че това е така, но как може смъртен човек да се оправдае пред Бога? 3Ако поиска да спори с Него, няма да може да Му отговори едно на хиляда. 4Той е мъдър по сърце и мощен по сила — кой се е закоравил против Него и е останал невредим? 5Той премества планините, без да разберат, преобръща ги в гнева Си. 6Той поклаща земята от мястото й и стълбовете й треперят. 7Той заповядва на слънцето и то не изгрява и запечатва звездите. 8Той сам простира небесата и стъпва по височините на морето. 9Той прави Мечката, Орион и Плеядите, и стаите на юга. 10Той върши велики неизследими неща и безбройни чудеса. 11Ето, минава край мен и не Го виждам; преминава и не Го усещам. 12Ако грабне, кой ще Му попречи? Кой ще Му каже: Какво правиш? 13Бог няма да отвърне Своя гняв; горделивите помощници под Него се повалят. 14Как тогава мога аз да Му отговоря и да избера думите си към Него? 15Защото дори да бях праведен, не бих могъл да Му отговоря, а бих попросил милост от своя Съдия. 16Ако извиках, и Той ми отговореше, нямаше да повярвам, че слуша гласа ми — 17Той, който ме смазва с вихрушка и умножава раните ми без причина, 18не ме оставя дъх да си поема, насища ме с горчивина. 19Ако е до сила, ето, Той е силният! А ако е до съд, Той казва: Кой може да Ме призове? 20Дори и праведен да бях, устата ми би ме осъдила; дори да бях невинен, тя би показала, че съм покварен. 21Ако бях непорочен, не бих познал себе си, презрял бих живота си. 22Все едно е! Затова аз казвам: Той погубва и непорочния, и безбожния. 23Ако бичът убива внезапно, Той се смее на изпитанието на невинните. 24Земята е предадена в ръката на безбожните; Той покрива лицата на нейните съдии. Ако не е Той, тогава кой? 25А мойте дни по-бързи са от бързоходец; бягат, без добро да видят. 26Преминават като леки кораби, като орел, който се спуска върху плячката си. 27Ако кажа: Ще забравя оплакването си, ще оставя тъжното си лице и ще се развеселя! — 28страх ме е от всичките ми болки; знам, че няма да ме считаш за невинен. 29Беззаконен съм — защо тогава да се трудя напразно? 30Ако се измия със снежна вода и очистя ръцете си със сапун, 31Ти пак ще ме хвърлиш в ямата и собствените ми дрехи ще се гнусят от мен. 32Защото не е човек като мен, за да Му отговоря, за да отидем заедно на съд. 33Няма посредник между нас, който да сложи ръката си върху двама ни. 34Нека оттегли от мен жезъла Си и да не ме плаши Неговият ужас! 35Тогава ще говоря и няма да се страхувам от Него; но сега не е така с мен.