1Между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски началник. 2Той дойде при Него през нощта и Му каза: Равви, знаем, че си учител, дошъл от Бога; защото никой не може да върши тези знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него. 3Иисус в отговор му каза: Истина, истина ти казвам: ако не се роди някой отново, не може да види Божието царство. 4Никодим Му каза: Как може стар човек да се роди? Може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди? 5Иисус отговори: Истина, истина ти казвам: ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство. 6Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. 7Не се чуди, че ти казах: Трябва да се родите отново. 8Вятърът духа, където си иска, и чуваш шума му, но не знаеш откъде идва и накъде отива; така е всеки, който се е родил от Духа. 9Никодим в отговор Му каза: Как може да бъде това? 10Иисус му отговори и каза: Ти си израилев учител и не знаеш ли това? 11Истина, истина ти казвам: ние говорим това, което знаем, и свидетелстваме за това, което сме видели, но вие не приемате Нашето свидетелство. 12Ако ви казах земните работи и не вярвате, как ще повярвате, ако ви кажа небесните? 13И никой не е възлязъл на небето, освен Този, който е слязъл от небето, Човешкият Син, (който е на небето). 14И както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син, 15че всеки, който вярва в Него (да не погине, а) да има вечен живот. 16Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, а да има вечен живот. 17Понеже Бог не изпрати Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него. 18Който вярва в Него, не е осъден; който не вярва, е вече осъден, защото не е повярвал в Името на Единородния Божи Син. 19Но това е осъждането, че светлината дойде на света, но хората обикнаха тъмнината повече от светлината, понеже делата им бяха зли. 20Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината и не отива към светлината, за да не би да се открият делата му; 21а който постъпва според истината, отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени в Бога. 22След това Иисус дойде с учениците Си в юдейската земя; и там остана с тях и кръщаваше. 23А Йоан също кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много вода; и отиваха и се кръщаваха. 24Понеже Йоан още не беше хвърлен в тъмница. 25Тогава възникна спор от страна на учениците на Йоан с един юдеин относно очистването. 26И дойдоха при Йоан и му казаха: Равви, Онзи, който беше с теб отвъд Йордан, за когото ти свидетелства, ето, Той кръщава и всички отиват при Него. 27Йоан в отговор каза: Човек не може да приеме нищо, ако не му е дадено от небето. 28Вие сами сте ми свидетели, че казах: Не аз съм Христос, но съм изпратен пред Него. 29Младоженецът е, който има невястата, а приятелят на младоженеца, който стои и го слуша, се радва твърде много поради гласа на младоженеца. И така, тази моя радост се изпълни. 30Той трябва да расте, а пък аз – да се смалявам. 31Онзи, който идва от горе, е над всички; а който е от земята, е земен и земно говори. Онзи, който идва от небето, е над всички. 32Каквото е видял и чул, за него свидетелства; но никой не приема свидетелството Му. 33Който е приел Неговото свидетелство, е потвърдил с печата си, че Бог е истинен. 34Защото Този, когото Бог е пратил, говори Божиите думи; защото Бог не дава Духа с мярка. 35Отец люби Сина и е предал всичко в Неговата ръка. 36Който вярва в Сина, има вечен живот; но който не се покорява на Сина, няма да види живот, а Божият гняв остава върху него.