1След това имаше юдейски празник и Иисус се изкачи в Ерусалим. 2А в Ерусалим, близо до Овчата порта, се намира къпалня, наречена на еврейски Витесда, която има пет предверия. 3В тях лежаха множество болни, слепи, куци и парализирани, (които чакаха да се раздвижи водата. 4Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и раздвижваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата, оздравяваше, от каквато и болест да беше болен.) 5И там имаше един човек, болен от тридесет и осем години. 6Иисус, като го видя да лежи и узна, че от дълго време вече е така, му каза: Искаш ли да оздравееш? 7Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, а докато аз отида, друг слиза преди мен. 8Иисус му каза: Стани, вдигни постелката си и ходи. 9И начаса човекът оздравя, вдигна постелката си и започна да ходи. А този ден беше събота. 10Затова юдеите казаха на изцеления: Събота е; не ти е позволено да носиш постелката си. 11Но той им каза: Онзи, който ме изцели, Той ми каза: Вдигни постелката си и ходи. 12Попитаха го: Кой е Човекът, който ти каза: Вдигни постелката си и ходи? 13А изцеленият не знаеше кой е; защото Иисус се беше оттеглил заради множеството, което беше на онова място. 14По-късно Иисус го намери в храма и му каза: Ето, ти оздравя; не съгрешавай вече, за да не те сполети нещо по-лошо. 15Човекът отиде и каза на юдеите, че Иисус е, който го изцели. 16Затова юдеите гонеха Иисус (и търсеха случай да Го убият), защото вършеше тези неща в събота. 17А Иисус им отговори: Моят Отец работи досега, и Аз работя. 18Затова юдеите искаха още повече да Го убият; защото не само отменяше съботата, а и наричаше Бога Свой Отец и така правеше Себе Си равен на Бога. 19Затова Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: Синът не може да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; защото това, което Той върши, същото върши и Синът. 20Защото Отец обича Сина и Му показва всичко, което Сам върши; и ще Му показва по-големи дела и от тези, за да се чудите вие. 21Защото, както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява тези, които иска. 22Защото Отец не съди никого, а е предал целия съд на Сина, 23за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, който Го е пратил. 24Истина, истина ви казвам: който слуша Моето слово и вярва в Този, който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, а е преминал от смърт в живот. 25Истина, истина ви казвам: идва часът, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които го чуят, ще живеят. 26Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си; 27и Му е дал власт да извършва съд, защото е Човешкият Син. 28Не се чудете на това; защото иде часът, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му 29и ще излязат: онези, които са вършили добро, ще възкръснат за живот; а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане. 30Аз не мога да върша нищо от Себе Си; както чувам, така и съдя; и съдът Ми е справедлив, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, който Ме е пратил. 31Ако Аз свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинно. 32Друг е, който свидетелства за Мен; и Аз зная, че свидетелството, което Той дава за Мен, е истинно. 33Вие пратихте до Йоан и той засвидетелства за истината. 34Но Аз не приемам свидетелство от човек; а казвам това, за да се спасите вие. 35Той беше светилото, което гореше и светеше; и вие пожелахте за малко време да се радвате в неговата светлина. 36Но Аз имам свидетелство по-голямо от това на Йоан; защото делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелстват за Мен, че Отец Ме е пратил. 37И Отец, който Ме е пратил, Той свидетелства за Мен. Вие нито сте чули гласа Му някога, нито образа Му сте видели. 38И нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате Този, когото Той е пратил. 39Вие изследвате Писанията, защото мислите, че в тях имате вечен живот; и те са, които свидетелстват за Мен, 40а не искате да дойдете при Мен, за да имате живот. 41От хора слава не приемам; 42но ви зная, че вие нямате в себе си Божията любов. 43Аз дойдох в Името на Своя Отец и не Ме приемате; но ако дойде друг в свое име, него ще приемете. 44Как можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единия Бог? 45Не мислете, че Аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява – Мойсей, на когото вие се надявате. 46Защото, ако вярвахте на Мойсей, щяхте да повярвате и на Мен; понеже той за Мен писа. 47Но ако не вярвате на неговите писания, как ще повярвате на Моите думи?