1И Ангелът ГОСПОДЕН дойде от Галгал в Бохим и каза: Изведох ви от Египет и ви доведох в земята, за която се заклех на бащите ви и казах: Няма да наруша завета Си с вас до века! 2Но вие да не правите завет с жителите на тази земя; да съборите олтарите им. А вие не послушахте гласа Ми. Защо направихте това? 3Затова и Аз казах: Няма да ги изгоня отпред вас; и те ще бъдат като тръни в ребрата ви и боговете им ще ви станат примка. 4И когато Ангелът ГОСПОДЕН изговори тези думи на всичките израилеви синове, народът издигна гласа си и заплака. 5Затова те нарекоха онова място Бохим и там принесоха жертви на ГОСПОДА. 6И Иисус разпусна народа и израилевите синове отидоха всеки в наследството си, за да притежават земята. 7И народът служи на ГОСПОДА през всичките дни на Иисус и през всичките дни на старейшините, които надживяха Иисус, които бяха видели цялото велико дело на ГОСПОДА, което Той беше извършил за Израил. 8А ГОСПОДНИЯТ слуга, Иисус, синът на Навий, умря на възраст сто и десет години. 9И го погребаха в областта на наследството му в Тамнат-Арес, в хълмистата земя на Ефрем, на север от планината Гаас. 10И цялото това поколение се събра при бащите си и след тях се издигна друго поколение, което не познаваше ГОСПОДА, нито делото, което Той беше извършил за Израил. 11И израилевите синове вършиха зло пред ГОСПОДА и служиха на ваалимите, 12и оставиха ГОСПОДА, Бога на бащите си, който ги беше извел от египетската земя, и последваха други богове, от боговете на народите, които бяха около тях, и им се поклониха, и разгневиха ГОСПОДА. 13Така те оставиха ГОСПОДА и служиха на Ваал и на астартите. 14И гневът на ГОСПОДА пламна против Израил и Той ги предаде в ръцете на грабители, които ги грабеха; и ги продаде в ръцете на враговете им наоколо, и те вече не можеха да устоят пред враговете си. 15Накъдето и да излизаха, ГОСПОДНАТА ръка беше против тях за зло, както ГОСПОД беше говорил и както ГОСПОД им се беше заклел; и те бяха жестоко притеснявани. 16И ГОСПОД издигаше съдии, които ги избавяха от ръцете на техните грабители. 17Но те не слушаха и съдиите си, а блудстваха с други богове и им се покланяха. Бързо се отклоняваха от пътя, в който бяха ходили бащите им в подчинение на ГОСПОДНИТЕ заповеди; а те не правеха така. 18И когато ГОСПОД им издигаше съдии, ГОСПОД беше със съдията и ги избавяше от ръката на враговете им през всичките дни на съдията; защото ГОСПОД се смиляваше над тях заради охкането им от онези, които ги угнетяваха и измъчваха. 19А когато съдията умираше, те се връщаха и се покваряваха още повече от бащите си, като следваха други богове, за да им служат и да им се покланят; не оставяха делата си, нито упоритите си пътища. 20Тогава гневът на ГОСПОДА пламна против Израил и Той каза: Понеже този народ престъпи завета Ми, който съм заповядал на бащите им, и не послуша гласа Ми, 21и Аз също няма да изгоня вече пред тях нито един от народите, които Иисус остави, когато умря, 22за да изпитам чрез тях Израил — дали ще пазят ГОСПОДНИЯ път да ходят в него, както го пазеха бащите им, или не. 23Затова ГОСПОД остави онези народи и не ги изгони веднага, и не ги предаде в ръката на Иисус.