1Аз съм човекът, който видя скръб от тоягата на Неговата ярост. 2Мен Той води и отведе в тъмнина, а не в светлина. 3Само против мен обръща непрекъснато ръката Си цял ден. 4Състари плътта ми и кожата ми, строши костите ми. 5Загради ме и ме обкръжи с горчивина и мъка. 6Сложи ме да живея в тъмнина като отдавна умрелите. 7Обгради ме и не мога да изляза, утежни бронзовите ми окови. 8Също и когато викам и ридая, спира молитвата ми. 9Прегради пътищата ми с дялани камъни, изкриви пътеките ми. 10Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места. 11Отби настрана пътищата ми и ме разкъса, опустоши ме. 12Опъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела. 13Заби в бъбреците ми стрелите на колчана Си. 14Станах за присмех на целия си народ и за тяхна подигравателна песен цял ден. 15Насити ме с горчивини, напи ме с пелин. 16Строши зъбите ми с кремък, стъпка ме в праха. 17Отблъснал си душата ми от мира, забравих благоденствието. 18И казах: Погина силата ми и надеждата ми в ГОСПОДА. 19Спомни си скръбта ми и скитането ми, пелина и жлъчката! 20Душата ми ги помни непрестанно и се е смирила в мен. 21Това ще влагам в сърцето си, затова ще се надявам: 22Заради милостите на ГОСПОДА ние не се довършихме, защото милосърдията Му не свършват. 23Те се подновяват всяка сутрин, голяма е Твоята вярност. 24Моят дял е ГОСПОД, казва душата ми, затова ще се надявам на Него. 25Добър е ГОСПОД към тези, които Го чакат, към душата, която Го търси. 26Добро е тихо да се очаква спасението от ГОСПОДА. 27Добро е за човека да носи ярем в младостта си. 28Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го е наложил. 29Нека сложи устата си в пръстта — може би има надежда. 30Нека подаде бузата си на онзи, който го бие, нека се насити с позор. 31Защото Господ не отхвърля завинаги, 32а като е наскърбил, пак се смилява според многото Си милости. 33Защото не от сърце Той наскърбява и огорчава човешките синове. 34Да се тъпчат под крака всички затворници на земята, 35да се изкривява съдът на човека пред лицето на Всевишния, 36да се онеправдава човек в делото му — ГОСПОД няма ли да види? 37Кой е този, който каза и се изпълни, без да е заповядал ГОСПОД? 38Не излизат ли от устата на Всевишния и злото, и доброто? 39Защо се оплаква жив човек, и мъж за греховете си? 40Нека изследваме и изпитаме пътищата си и нека се върнем при ГОСПОДА! 41Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога в небесата! 42Ние съгрешихме и отстъпихме и Ти не ни прости. 43Обви се с гняв и ни преследва, убива ни, без да ни пожалиш. 44Обви се с облак, за да не проникне молитва. 45Помия и измет ни направи сред народите. 46Всичките ни врагове раззинаха устата си против нас. 47Ужас и яма ни сполетяха, опустошение и разрушение. 48Водни потоци лее окото ми заради разрушението на дъщерята на народа ми. 49Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отдих, 50докато ГОСПОД не се наведе и не погледне от небесата. 51Окото ми наскърбява душата ми заради всичките дъщери на града ми. 52Постоянно ме гонят като птичка враговете ми без причина. 53Отсякоха живота ми в рова и хвърлиха камък върху мен. 54Водите стигнаха над главата ми, казах: Отсечен съм! 55Призовах Името Ти, ГОСПОДИ, от най-дълбокия ров. 56Ти чу гласа ми; не крий ухото Си от въздишките ми, от вика ми! 57Ти се приближи в деня, когато Те призовах. Каза: Не бой се. 58Ти защити, Господи, делото на душата ми, изкупи живота ми. 59Ти видя, ГОСПОДИ, онеправдаването ми, отсъди правото ми! 60Ти видя цялото им отмъщение, всичките им замисли за мен. 61Ти чу хулите им, ГОСПОДИ, всичките им замисли против мен, 62говоренето на тези, които се надигнаха против мен, и хитрините им цял ден. 63Виж сядането им и ставането им — аз съм им подигравателна песен. 64Върни им, ГОСПОДИ, отплата според делата на ръцете им! 65Дай им слепота на сърцето, Твоето проклятие да ги постигне! 66Преследвай ги с гняв и ги изтреби изпод небесата ГОСПОДНИ!