1И ГОСПОД говори на Мойсей и каза: 2Говори на израилевите синове и им кажи: ГОСПОДНИТЕ празници, в които ще свиквате свети събрания, Моите празници, са тези: 3Шест дни да се върши работа, а седмият ден е събота за почивка, за свято събрание; в нея да не вършите никаква работа; във всичките ви жилища е събота на ГОСПОДА. 4Това са ГОСПОДНИТЕ празници, свети събрания, които ще свиквате на времената им: 5В първия месец, на четиринадесетия ден от месеца, привечер, е Пасха на ГОСПОДА. 6И на петнадесетия ден от същия месец е ГОСПОДНИЯТ празник на безквасните хлябове; седем дни да ядете безквасни хлябове. 7На първия ден да имате свято събрание и да не вършите никаква работа. 8И седем дни да принасяте по една жертва чрез огън на ГОСПОДА; на седмия ден е свято събрание, и да не вършите никаква работа. 9И ГОСПОД говори на Мойсей и каза: 10Говори на израилевите синове и им кажи: Когато влезете в земята, която Аз ви давам, и пожънете жетвата й, да донесете на свещеника един сноп от първите плодове на жетвата си. 11И той да подвижи снопа пред ГОСПОДА, за да ви бъде за благоволение; свещеникът да го подвижи на другия ден след съботата. 12И в деня, когато подвижите снопа, да принесете агне без недостатък, едногодишно, във всеизгаряне на ГОСПОДА; 13и хлебния му принос, две десети от ефа пшенично брашно, омесено с маслинено масло, в жертва чрез огън на ГОСПОДА за благоухание на умилостивение; и възлиянието му, една четвърт ин вино. 14А до този ден, докато принесете жертвата на вашия Бог, да не ядете хляб или печено жито, или пресни класове. Вечна наредба да бъде в поколенията ви, във всичките ви жилища. 15От другия ден след съботата, от деня в който сте принесли снопа на движимия принос, да си изброите седем цели седмици; 16до следващия ден след седмата събота да изброите петдесет дни, и тогава да принесете нов хлебен принос на ГОСПОДА. 17Да донесете от жилищата си за движим принос два хляба, които да бъдат две десети от ефа пшенично брашно, изпечени с квас, като първи плодове на ГОСПОДА. 18И заедно с хляба да принесете седем едногодишни агнета без недостатък, един юнец и два овена; да бъдат всеизгаряне на ГОСПОДА, заедно с хлебния им принос и възлиянията им — жертва чрез огън за благоухание на умилостивение на ГОСПОДА. 19И да принесете един козел в жертва за грях и две едногодишни агнета за примирителна жертва. 20И свещеникът да ги подвижи заедно с хляба на първите плодове за движим принос пред ГОСПОДА, заедно с двете агнета; те да бъдат свети на ГОСПОДА за свещеника. 21И на същия ден да свикате свято събрание и да не вършите никаква работа; това да бъде вечна наредба във всичките ви жилища във всичките ви поколения. 22И когато жънете жетвата на земята си, да не жънеш докрай краищата на нивите си и да не събираш падналите в жетвата ти класове; да ги оставиш за сиромаха и за чужденеца. Аз съм ГОСПОД, вашият Бог. 23И ГОСПОД говори на Мойсей и каза: 24Говори на израилевите синове и кажи: В седмия месец, на първия ден от месеца, да ви бъде почивка, спомен със свирене с тръби, свято събрание. 25Никаква работа да не вършите и да принесете жертва чрез огън на ГОСПОДА. 26И ГОСПОД говори на Мойсей и каза: 27Десетият ден на този седми месец да бъде ден на умилостивение; да имате свято събрание и да смирите душите си, и да принесете жертва чрез огън на ГОСПОДА. 28Никаква работа да не вършите в този ден, защото е ден на умилостивение, за да се извърши умилостивение за вас пред ГОСПОДА, вашия Бог. 29Защото всеки човек, който не се смири в този ден, ще се изтреби отсред народа си. 30И всеки човек, който извърши каквато и да е работа в този ден, този човек ще изтребя отсред народа му. 31Никаква работа да не вършите; това да бъде вечна наредба в поколенията ви във всичките ви жилища. 32Ще ви бъде събота за почивка и за да смирите душите си; на деветия ден от месеца, вечерта, от вечер до вечер да празнувате съботата си. 33И ГОСПОД говори на Мойсей и каза: 34Говори на израилевите синове и кажи: От петнадесетия ден на този седми месец да пазите за седем дни ГОСПОДНИЯ празник на колибите. 35На първия ден да има свято събрание и да не вършите никаква работа. 36Седем дни да принасяте по една жертва чрез огън на ГОСПОДА, а на осмия ден да имате свято събрание и да принесете жертва чрез огън на ГОСПОДА; това е тържествено събрание, и да не вършите никаква работа. 37Това са ГОСПОДНИТЕ празници, които да провъзгласявате като свети събрания, за да принасяте жертва чрез огън на ГОСПОДА, всеизгаряне, хлебен принос, жертва и възлияния, всяко на определения му ден, 38освен ГОСПОДНИТЕ съботи и освен даровете ви, и освен всичките ви обреци, и освен всичките доброволни приноси, които давате на ГОСПОДА. 39А на петнадесетия ден от седмия месец, когато ще сте прибрали произведенията на земята, да празнувате ГОСПОДНИЯ празник седем дни; първият ден да бъде почивка и осмият ден — почивка. 40И на първия ден да си вземете плод от хубави дървета, палмови клони, клони от широколистни дървета и речни върби, и седем дни да се веселите пред ГОСПОДА, своя Бог. 41Да празнувате този празник на ГОСПОДА седем дни в годината; това да бъде вечна наредба в поколенията ви; в седмия месец да го празнувате. 42Седем дни да седите в колиби; всички местни жители, израилеви синове да седят в колиби от клони, 43за да познаят бъдещите ви поколения, че направих израилевите синове да седят в колиби, когато ги изведох от египетската земя. Аз съм ГОСПОД, вашият Бог. 44И Мойсей обяви ГОСПОДНИТЕ празници на израилевите синове.