1И това е законът за жертвата за вина: тя е пресвята. 2На мястото, където колят всеизгарянето, да колят и жертвата за вина и с кръвта й свещеникът да поръси олтара от всички страни. 3От нея да принася цялата й тлъстина: опашката, тлъстината, която покрива вътрешностите, 4и двата бъбрека с тлъстината, която е около тях и към слабините, и булото на дроба, което да отдели с бъбреците. 5И свещеникът да ги изгори на олтара за жертва чрез огън на ГОСПОДА; това е жертва за вина. 6Всеки от мъжки пол от семействата на свещениците да я яде; на свято място да се яде; тя е пресвята. 7Както е жертвата за грях, така е и жертвата за вина; един закон да има за тях. Който свещеник прави умилостивение чрез нея, негова да бъде. 8А свещеникът, който принася на някого всеизгаряне, на този свещеник да бъде кожата на всеизгарянето, което е принесъл. 9И всеки хлебен принос, който е печен в пещ, и всичко, което е сготвено в гърне или тава, да бъде на свещеника, който го принася. 10А всеки хлебен принос, омесен с маслинено масло или сух, да бъде на всички синове на Аарон, на всекиго по равно. 11А това е законът за примирителната жертва, която ще се принася на ГОСПОДА: 12ако някой я принесе за благодарност, с благодарствената жертва да принесе и безквасни пити, омесени с маслинено масло, и безквасни кори, намазани с масло, и пшенично брашно, направено на пити, омесени с масло. 13А освен питите да принесе с благодарствената си примирителна жертва и принос от квасен хляб. 14И от целия си принос да принесе по едно от всички като възвишаем принос пред ГОСПОДА; да бъде на свещеника, който ръси с кръвта на примирителната жертва. 15И месото на благодарствената му примирителна жертва да се яде същия ден, в който е принесено; да не оставя от него до сутринта. 16Но ако жертвата на приноса му е обрек или доброволен принос, да се яде в същия ден, в който е принесъл жертвата си; и каквото остане от нея, да се яде на другия ден; 17но каквото остане от месото на жертвата до третия ден, да се изгори в огън. 18И ако нещо от месото на примирителната му жертва се изяде на третия ден, онзи, който я принася, няма да има благоволение и няма да му се счете жертвата; тя ще бъде отвратителна и онзи човек, който яде от нея, ще носи беззаконието си. 19Месото, което се допре до каквото и да било нечисто нещо, да не се яде; да се изгори в огън. А за месото — всеки, който е чист, да яде месо, 20но онзи човек, който има нечистота на себе си и яде от месото на ГОСПОДНАТА примирителна жертва, този човек да се изтреби измежду народа си. 21Също и онзи човек, който се допре до нечисто нещо, до човешка нечистота или до нечисто животно, или до каквато и да било нечиста гнусота, и яде от месото на ГОСПОДНАТА примирителна жертва, този човек да се изтреби измежду народа си. 22И ГОСПОД говори на Мойсей и каза: 23Говори на израилевите синове и кажи: Да не ядете никаква тлъстина, нито от говедо, нито от овца, нито от коза. 24Тлъстината на естествено умряло и тлъстината на разкъсано от звяр може да се употреби за всяка друга нужда; но в никакъв случай да не ядете от нея. 25Защото, който яде тлъстина от животно, от което се принася жертва чрез огън на ГОСПОДА, този човек, който яде от нея, да се изтреби измежду народа си. 26И в никое от жилищата си да не ядете никаква кръв, била тя от птица или от животно. 27Всеки човек, който яде каквато и да е кръв, този човек да се изтреби измежду народа си. 28И ГОСПОД говори на Мойсей и каза: 29Говори на израилевите синове и кажи: Който принася примирителна жертва на ГОСПОДА, да донесе от примирителната си жертва приноса си на ГОСПОДА. 30Собствените му ръце да донесат жертвите чрез огън на ГОСПОДА; да донесе тлъстината с гърдите, за да се подвижат гърдите за движим принос пред ГОСПОДА. 31Свещеникът да изгори тлъстината на олтара, а гърдите да бъдат за Аарон и синовете му. 32И дясното бедро да давате на свещеника като възвишаем принос от примирителните си жертви. 33Който от синовете на Аарон принесе кръвта на примирителната жертва и тлъстината, да има за свой дял дясното бедро. 34Защото Аз взех от израилевите синове, от примирителните им жертви, гърдите на движимия принос и бедрото на въвишаемия принос и ги дадох на свещеника Аарон и на синовете му като вечна наредба от израилевите синове. 35Това е делът на помазването на Аарон и на помазването на синовете му от жертвите чрез огън на ГОСПОДА в деня, когато ги представи, за да свещенодействат на ГОСПОДА, 36който дял ГОСПОД заповяда да им се дава от израилевите синове в деня, когато ги помаза. Това е вечна наредба в поколенията им. 37Това е законът за всеизгарянето, за хлебния принос и за жертвата за грях, и за жертвата за вина, и за посвещенията, и за примирителната жертва, 38който ГОСПОД заповяда на Мойсей на Синайската планина в деня, в който заповяда на израилевите синове да принасят жертвите си на ГОСПОДА в Синайската пустиня.