1А в онези дни излезе заповед от император Август да се направи преброяване на целия свят. 2Това беше първото преброяване, откакто Квириний управляваше Сирия. 3И всички отиваха да се записват, всеки в своя град. 4Тръгна и Йосиф от Галилея, от град Назарет, за да отиде в Юдея, в града на Давид, който се нарича Витлеем, защото беше от дома и рода на Давид, 5и да се запише с Мария, която беше сгодена за него и беше бременна. 6И когато бяха там, се навършиха дните й да роди. 7И роди първородния си Син, пови Го и Го положи в ясли, защото в гостилницата нямаше място за тях. 8А на същото място имаше овчари, които живееха в полето и стояха на нощна стража около стадото си. 9И Господен ангел застана пред тях и Господната слава ги осия; и те се изплашиха много. 10Но ангелът им каза: Не се бойте, защото, ето, аз ви благовестявам голяма радост, която ще бъде за целия народ. 11Защото днес ви се роди в града на Давид Спасител, който е Христос Господ. 12И това ще ви бъде знакът – ще намерите един Младенец, повит и лежащ в ясли. 13И внезапно заедно с ангела се появи едно многобройно небесно войнство, което хвалеше Бога, като казваше: 14Слава на Бога във висините и на земята мир между хората, в които е Неговото благоволение! 15Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си казаха един на друг: Нека отидем сега във Витлеем, за да видим това, което е станало, което Господ ни изяви. 16И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца, който лежеше в яслите. 17И като видяха, разказаха онова, което им беше известено за това Дете. 18И всички, които чуха, се учудиха на това, което овчарите им казаха. 19А Мария спазваше всички тези думи и размишляваше за тях в сърцето си. 20И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, което бяха чули и видели, както им беше казано. 21И когато се навършиха осем дни и трябваше да обрежат Детето, Му дадоха името Иисус, както беше наречено от ангела, преди да беше заченато в утробата. 22А след като се навършиха и дните на очистването им според закона на Мойсей, Го занесоха в Ерусалим, за да Го представят пред Господа, 23както е писано в Господния закон, че всяко първородно дете от мъжки пол ще бъде посветено на Господа, 24и да принесат в жертва ?две гургулици или две гълъбчета“, според казаното в Господния закон. 25А в Ерусалим имаше един човек на име Симеон. Този човек беше праведен и благочестив и чакаше Утехата на Израил, и Светият Дух беше на него. 26На него му беше открито от Светия Дух, че няма да види смърт, докато не види Господния Христос. 27И по внушение на Духа той дойде в храма. И когато родителите внесоха Детето Иисус, за да направят за Него според обичая на закона, 28той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза: 29Сега, Владетелю, Ти пускаш слугата Си да си отиде в мир, според думата Си. 30Защото видяха очите ми спасението, 31което си приготвил пред лицето на всички народи; 32светлина, която да просвещава езичниците, и за слава на Твоя народ Израил. 33А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него. 34И Симеон ги благослови и каза на майка Му Мария: Ето, това Дете е поставено за падане и ставане на мнозина в Израил и за белег, против който ще се говори. 35Да! И на теб самата меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца. 36Имаше също и една пророчица Анна, дъщеря на Фануил, от асировото племе. Тя беше в много напреднала възраст и беше живяла с мъжа си седем години след девствеността си, 37а до осемдесет и четири години живееше като вдовица и не се отделяше от храма, като нощем и денем служеше на Бога в пост и молитва. 38И тя, като се приближи в същия час, благодареше на Бога и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Ерусалим. 39И когато извършиха всичко, което беше според Господния закон, се върнаха в Галилея, в града си Назарет. 40А Детето растеше, укрепваше и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него. 41И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на Пасхата. 42А когато Той беше на дванадесет години, те отидоха в Ерусалим на празника според обичая. 43Но като изкараха дните и се връщаха, Момчето Иисус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му. 44А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си. 45И като не Го намериха, се върнаха в Ерусалим и Го търсеха. 46И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, да ги слуша и да им задава въпроси. 47И всички, които Го слушаха, се чудеха на разума Му и на отговорите Му. 48И когато Го видяха, те се смутиха; и майка Му Му каза: Синко, защо постъпи така с нас? Ето, баща Ти и аз се измъчихме да Те търсим. 49А Той им каза: Защо да Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да съм в това, което е на Моя Отец? 50А те не разбраха думата, която им каза. 51И Той тръгна надолу с тях и дойде в Назарет, и им се покоряваше. А майка Му пазеше всички тези думи в сърцето си. 52И Иисус напредваше в мъдрост, в ръст и благоволение пред Бога и хората.