1И в един от дните, когато Той поучаваше народа в храма и проповядваше благовестието, пред Него застанаха главните свещеници и книжниците със старейшините и Му казаха: 2Кажи ни с каква власт правиш това или кой е онзи, който Ти е дал тази власт? 3И Той им отговори и каза: Ще ви попитам и Аз едно нещо, и Ми отговорете: 4Йоановото кръщение от небето ли беше, или от хората? 5А те разсъждаваха помежду си, като казваха: Ако речем: От небето – ще каже: Защо не го повярвахте? 6Но ако речем: От хората – целият народ ще ни убие с камъни, защото са убедени, че Йоан беше пророк. 7И отговориха, че не знаят откъде е. 8Тогава Иисус им каза: И Аз също не ви казвам с каква власт правя това. 9И започна да казва на народа тази притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на лозари и отиде в чужбина за дълго време. 10И на определеното време прати един слуга при лозарите, за да му дадат от плода на лозето; но лозарите го биха и го отпратиха празен. 11И изпрати друг слуга, а те и него биха, безсрамно го оскърбиха и го отпратиха празен. 12Изпрати и трети, но те и него нараниха и изхвърлиха. 13Тогава стопанинът на лозето каза: Какво да направя? Ще изпратя възлюбения си син; може него да почетат, като го видят. 14Но лозарите, като го видяха, разсъдиха помежду си, като казаха: Това е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството наше! 15Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И така, какво ще им направи стопанинът на лозето? 16Ще дойде и ще погуби тези земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това, рекоха: Да не бъде! 17А Той ги погледна и каза: Тогава какво значи това, което е написано: ?Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла“? 18Всеки, който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже. 19И в същия час книжниците и главните свещеници търсеха да сложат ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тази притча против тях, но се бояха от народа. 20И като Го наблюдаваха, изпратиха шпиони, които се преструваха, че са праведни, за да Го уловят за някоя Негова дума, така че да Го предадат на началството и на властта на управителя. 21И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и не гледаш на лице, а учиш Божия път според истината; 22право ли е за нас да даваме данък на императора, или не? 23А Той разбра лукавството им и им каза: Защо Ме изпитвате? 24Покажете Ми един динарий. Чий образ и надпис има? И (в отговор) казаха: На императора. 25А Той каза: Тогава отдавайте императорското на императора, а Божието – на Бога. 26И не можаха да уловят нищо в думите Му пред народа; и зачудени на отговора Му, млъкнаха. 27Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки: 28Учителю, Мойсей ни е писал: ?Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, неговият брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брат си.“ 29А имаше седем братя. И първият взе жена и умря бездетен; 30и вторият я взе и умря бездетен; 31взе я и третият; така също и седемте я взеха и умряха, без да оставят деца. 32А после умря и жената. 33И така, във възкресението на кого от тях ще бъде жена, защото и седемте я имаха за жена? 34А Иисус им каза: Синовете на този свят се женят и се омъжват; 35а онези, които се удостояват да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват. 36И не могат вече да умрат, понеже са като ангелите; и като синове на възкресението са синове на Бога. 37А че мъртвите биват възкресени, това и Мойсей показа в мястото, където писа за къпината, когато нарече Господа ?Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков“. 38Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи. 39А някои от книжниците в отговор казаха: Учителю, Ти добре каза. 40Защото не смееха вече за нищо да Го попитат. 41И Той им каза: Как казват, че Христос е Давидов Син? 42Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: ?Каза Господ на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, 43докато положа враговете Ти под краката Ти.“ 44И така, Давид Го нарича Господ; тогава как е негов Син? 45И когато целият народ слушаше, Той каза на учениците Си: 46Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и обичат поздравите по пазарите, първите столове в синагогите и първите места по угощенията; 47които изпояждат домовете на вдовиците и принасят за показ дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.