1Тогава цялото тяхно множество стана и Го заведе при Пилат. 2И започнаха да Го обвиняват, казвайки: Намерихме Този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на императора, като казва за Себе Си, че е Христос, Цар. 3А Пилат Го попита и каза: Ти ли си юдейският Цар? А Той в отговор му каза: Ти казваш. 4И Пилат каза на главните свещеници и на множествата: Аз не намирам никаква вина в този Човек. 5А те още по-настойчиво казваха: Той вълнува народа, защото поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е стигнал до тук. 6А Пилат, като чу за Галилея, попита дали Човекът е галилеянин. 7И като узна, че е от областта на Ирод, Го изпрати при Ирод, който през тези дни беше също в Ерусалим. 8А Ирод, като видя Иисус, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже беше слушал за Него; и се надяваше да види някое знамение от Него. 9И Го запитваше с много думи, но Той нищо не му отговори. 10А главните свещеници и книжниците стояха и Го обвиняваха яростно. 11Но Ирод с войниците си, след като Го унизи и подигра, Го облече във великолепна дреха и Го изпрати обратно при Пилат. 12В същия ден Пилат и Ирод се сприятелиха помежду си, защото преди враждуваха един против друг. 13Тогава Пилат свика главните свещеници, началниците и народа и им каза: 14Доведохте ми този Човек като един, който развращава народа; но ето, аз Го разпитах пред вас и не намерих в този Човек никаква вина относно онова, в което Го обвинявате; 15нито пък Ирод е намерил, защото Го е изпратил обратно до нас. И ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно наказание. 16И така, след като Го накажа, ще Го пусна. 17(А той беше задължен да им пуска за празника по един затворник.) 18Но те всички изкрещяха в един глас, казвайки: Махни Този и ни пусни Варава; 19който беше хвърлен в тъмница за някаква размирица, станала в града, и за убийство. 20И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Иисус. 21А те крещяха, казвайки: Разпъни Го! Разпъни Го! 22А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смърт. Затова, след като Го накажа, ще Го пусна. 23Но те настояваха със силни викове, като искаха да бъде разпънат; и техните викове надделяха. 24И Пилат реши да бъде, както искат те, 25и им пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство беше хвърлен в тъмница, а Иисус предаде на волята им. 26И когато Го поведоха, хванаха някого си Симон от Киринея, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи след Иисус. 27И Го следваше голямо множество от народ и жени, които плачеха за Него. 28А Иисус се обърна към тях и каза: Дъщери ерусалимски, не плачете за Мен, а плачете за себе си и за децата си, 29защото ето, идат дни, когато ще кажат: Блажени безплодните и утробите, които не са раждали, и гърдите, които не са кърмили. 30Тогава ще започнат да казват на планините: Паднете върху нас!, и на хълмовете: Покрийте ни! 31Защото, ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото? 32А с Него караха и други двама, които бяха злодеи, за да ги убият. 33И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпънаха Него и злодеите – единият от дясната Му страна, а другият – от лявата. 34А Иисус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И разделиха дрехите Му, като хвърлиха жребий. 35А народът стоеше и гледаше. Заедно с тях Му се подиграваха и началниците, като казваха: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Той е Христос, Божият Избраник. 36Също и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха: 37Ако Ти си юдейският Цар, избави Сам Себе Си. 38И над Него имаше и надпис, написан на гръцки, латински и еврейски: Този е юдейският Цар. 39И един от увисналите злодеи Го хулеше, казвайки: Ако си Ти Христос, избави Себе Си и нас! 40А другият в отговор го смъмри, като каза: Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си под същото осъждане? 41И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме направили; а Този не е направил нищо лошо. 42И каза: (Господи) Иисусе, спомни си за мен, когато дойдеш в Царството Си! 43А (Иисус) му каза: Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мен в рая. 44И беше вече около шестия час и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час, 45когато слънцето потъмня; и завесата на храма се раздра през средата. 46И Иисус извика със силен глас и каза: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И като каза това, издъхна. 47А стотникът, като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина този Човек беше праведен. 48И целите множества, които се бяха събрали на това зрелище, като видяха какво стана, се връщаха, като се биеха в гърди. 49А всички Негови познати и жените, които Го бяха следвали от Галилея, стояха надалеч и гледаха това. 50И ето, един човек на име Йосиф, който беше съветник, човек добър и праведен, 51който не се беше съгласил с решението и делото им – от юдейския град Ариматея – който и сам очакваше Божието царство, 52отиде при Пилат и поиска тялото на Иисус. 53И като Го свали, Го обви с плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, където никой още не беше полаган. 54Това беше денят на приготовлението и съботата настъпваше. 55А жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха отзад и видяха гроба и как беше положено тялото Му. 56И като се върнаха, приготвиха благоуханни масла и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.