1И една събота, (първата след втория ден на Пасхата), като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце. 2А някои от фарисеите казаха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота? 3Иисус в отговор им каза: И това ли не сте чели, което направи Давид, когато огладня той и мъжете, които бяха с него, 4как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове, които не е позволено никой да яде, а само свещениците, и яде, като даде и на онези, които бяха с него? 5И Той им каза: Човешкият Син е Господар и на съботата. 6А в друга събота влезе в синагогата и поучаваше. И там имаше един човек, чиято дясна ръка беше изсъхнала. 7А книжниците и фарисеите Го наблюдаваха дали ще го изцели в събота, за да могат да Го обвинят. 8Но Той знаеше мислите им и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи на средата. И той стана и се изправи. 9Тогава Иисус им каза: Питам ви: какво е позволено да прави човек в събота: добро ли да прави, или зло; да спаси ли живот, или да погуби? 10И като ги изгледа всички, каза на човека: Протегни ръката си. И той направи така и ръката му оздравя. 11А те се изпълниха с луда ярост и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Иисус. 12През онези дни Иисус излезе на хълма да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога. 13А като се съмна, повика учениците Си и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли: 14Симон, когото и нарече Петър, и брат му Андрей; Яков и Йоан; Филип и Вартоломей; 15Матей и Тома; Яков Алфеев и Симон, наречен Зилот; 16Юда, Якововия брат и Юда Искариотски, който и стана предател. 17И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място. Там се спряха и мнозина от Неговите ученици, а така също и голямо множество от народа от цяла Юдея и Ерусалим, и от крайбрежието на Тир и Сидон, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си; 18и измъчваните от нечисти духове бяха изцелени. 19И цялото множество се стараеше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеляваше всичките. 20И Той вдигна очи към учениците Си и каза: Блажени сте вие, бедните, защото е ваше Божието царство. 21Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се засмеете. 22Блажени сте, когато ви намразят хората и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят, и отхвърлят името ви като лошо заради Човешкия Син. 23Зарадвайте се в онзи ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже така правеха бащите им на пророците. 24Но горко на вас, богатите, защото сте получили утешението си. 25Горко на вас, които сега сте наситени, защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете. 26Горко на вас, когато всички хора ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците. 27Но на вас, които слушате, казвам: Любете неприятелите си; правете добро на тези, които ви мразят; 28благославяйте тези, които ви кълнат; молете се за тези, които ви нанасят вреда. 29На този, който те удари по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си. 30Дай на всеки, който ти поиска; и не искай обратно своето от този, който ти го отнема. 31И както желаете да правят хората на вас, така и вие правете на тях. 32Понеже, ако любите само онези, които любят вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците любят онези, които тях любят. 33И ако правите добро само на онези, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото. 34И ако давате назаем само на тези, от които се надявате да получите обратно, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците дават назаем на грешни, за да получат обратно равното. 35Но вие любете неприятелите си, правете добро и давайте назаем, без да очаквате да получите назад, и наградата ви ще бъде голяма и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите. 36И така, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден. 37Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени; 38давайте, и ще ви се дава: добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в скута, защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва. 39Каза им една притча: Може ли слепец да води друг слепец? Няма ли и двамата да паднат в яма? 40Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенства, ще бъде като учителя си. 41И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не усещаш гредата в своето око? 42Или как можеш да кажеш на брат си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! Първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в окото на брат ти. 43Защото няма добро дърво, което да дава лош плод, нито пък лошо дърво, което да дава добър плод. 44Понеже всяко дърво се познава по своя плод; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина. 45Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто, а злият човек от злото (съкровище на сърцето) си изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят устата му. 46И защо Ме зовете: Господи, Господи!, и не вършите това, което казвам? 47Всеки, който идва при Мен и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича. 48Прилича на човек, който, като строеше къща, изкопа и задълбочи, и положи основата на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху онази къща, но не можа да я поклати, защото тя беше основана на канара. 49А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката и тя веднага рухна; и срутването на онази къща беше голямо.