1Скоро след това Иисус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство. А с Него бяха дванадесетте ученици 2и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести: Мария, наречена Магдалена, от която бяха излезли седем демона; 3Йоана, жената на Иродовия настойник Хуза; Сусана и много други, които Му служеха с имота си. 4А когато се събра голямо множество и идваха при Него от всеки град, Той им каза с притча: 5Сеячът излезе да сее семето си. И когато сееше, едно падна край пътя и се затъпка, и небесните птици го изкълваха. 6А друго падна на канара и щом поникна, изсъхна, защото нямаше влага. 7Друго пък падна сред тръни и заедно с него пораснаха и тръните и го заглушиха. 8А друго падна на добра земя и като порасна, даде стократен плод. И като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша. 9А учениците Му Го попитаха за значението на тази притча. 10Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, така че да гледат, а да не виждат и да чуват, а да не разбират. 11А значението на тази притча е това: Семето е Божието слово. 12А посятото край пътя са тези, които слушат; но после идва дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и да се спасят. 13Падналото на канарата са тези, които, като чуят, приемат словото с радост; но те нямат корен, а вярват само временно и когато настане изпитание, отпадат. 14Падналото сред тръните са тези, които слушат, но като си отидат, се задушават от грижи и богатства, и житейски удоволствия и не дават узрял плод. 15А посятото на добра земя са тези, които, като чуят словото, го държат в искрено и добро сърце и дават плод с търпение. 16И никой, като запали светило, не го покрива със съд, нито го слага под легло, а го слага на светилник, за да видят светлината тези, които влизат. 17Защото няма нещо тайно, което няма да стане явно, нито нещо скрито, което няма да се узнае и няма да излезе наяве. 18Затова внимавайте как слушате, защото който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли, че има. 19И дойдоха при Него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него. 20И Му известиха, като казаха: Майка Ти и братята Ти стоят навън и искат да Те видят. 21А Той в отговор им каза: Моя майка и Мои братя са тези, които слушат Божието слово и го изпълняват. 22А в един от тези дни Той се качи на един кораб с учениците Си и им каза: Да минем на отвъдната страна на езерото. И те отплаваха. 23А като плаваха, Той заспа. И върху езерото се устреми ветрена буря и вълните ги заливаха дотолкова, че бяха в опасност. 24И те дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! Загиваме! А Той се събуди и смъмри вятъра и развълнуваната вода, и те се успокоиха, и настана тишина. 25А Той им каза: Къде е вярата ви? А те уплашени се чудеха и си казваха един на друг: Кой ли ще е Този, който заповядва дори на ветровете и на водата, и те Му се покоряват? 26И пристигнаха в гадаринската страна, която е срещу Галилея. 27А когато излезе на сушата, Го срещна човек от града, който от дълго време имаше демони и не беше обличал дреха, и не живееше в къща, а в гробищата. 28Когато видя Иисус, той извика, падна пред Него и каза със силен глас: Какво имам аз с Теб, Иисусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се, не ме мъчи. 29Защото Иисус беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже той много пъти го беше хващал; и го бяха връзвали с вериги и окови, за да го пазят; но той разкъсваше връзките и демонът го гонеше из пустините. 30Иисус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото в него бяха влезли много демони. 31И те Го молеха да не им заповяда да отидат в бездната. 32А там имаше голямо стадо свине, което пасеше на хълма; и демоните Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И Той им позволи. 33И след като демоните излязоха от човека и влязоха в свинете, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави. 34А свинарите, като видяха станалото, избягаха и разказаха за това в града и в селата. 35И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Иисус, намериха човека, от когото бяха излезли демоните, да седи при краката на Иисус, облечен и разумен; и се изплашиха. 36И тези, които бяха видели това, им разказаха как е бил изцелен обладаният от демони. 37Тогава цялото множество от Гадаринската околност Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обхванати от голям страх. И Той се качи в кораба и се върна. 38А човекът, от когото бяха излезли демоните, Му се молеше да бъде с Него, но Иисус го отпрати, като каза: 39Върни се у дома си и разкажи какви неща ти стори Бог. И той отиде и разгласи по целия град какви неща му стори Иисус. 40А когато Иисус се върна, народът Го прие радостно, защото всички Го чакаха. 41И ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и като падна пред краката на Иисус, Му се молеше да влезе в къщата му; 42защото имаше една-единствена дъщеря на около дванадесет години, която умираше. И когато отиваше, множеството Го притискаше. 43И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години и беше похарчила по лекари целия си имот, без да може да бъде излекувана от никого, 44се приближи отзад и се допря до полата на дрехата Му; и кръвотечението й веднага престана. 45А Иисус каза: Кой се допря до Мен? И когато всички се отричаха, Петър и онези, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те заобикаля и притиска, (а ти казваш: Кой се допря до Мен?) 46Но Иисус каза: Някой се допря до Мен, защото усетих, че от Мен излезе сила. 47И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперена и падна пред Него, и заяви пред целия народ причината, поради която се беше допряла до Него, и как веднага е оздравяла. 48А Той й каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир. 49Докато Той още говореше, дойде някой от къщата на началника на синагогата и каза: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя. 50А Иисус като дочу това, му отговори: Не се бой; само вярвай и тя ще се избави. 51И когато дойде в къщата, не остави никого да влезе с Него, освен Петър, Йоан, Яков и бащата и майката на момичето. 52И всички плачеха и го оплакваха. А Той им каза: Не плачете; защото не е умряло, а спи. 53А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло. 54Но Той го хвана за ръката и извика: Момиче, стани! 55И духът му се върна и то веднага стана; и Той заповяда да му дадат да яде. 56И родителите му се смаяха; а Той им заръча да не казват на никого за станалото.