1А след два дни щеше да бъде Пасхата и празникът на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай, за да Го уловят с хитрост и да Го убият. 2Но казваха: Да не стане на празника, за да не се надигне вълнение сред народа. 3И когато Той беше във Витания и седеше на трапезата в къщата на прокажения Симон, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард. И като счупи съда, изля мирото на главата Му. 4А имаше някои, които недоволстваха и говореха помежду си: Защо така се прахоса мирото? 5Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста динария и парите да се раздадат на бедните. И негодуваха против нея. 6Но Иисус каза: Оставете я. Защо й досаждате? Тя извърши едно добро дело за Мен. 7Защото бедните винаги се намират между вас и когато и да поискате, можете да им сторите добро; но Аз не винаги се намирам между вас. 8Тя направи това, което можеше: предварително помаза тялото Ми за погребение. 9Истина ви казвам: където и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя направи. 10Тогава Юда Искариотски, един от дванадесетте, отиде при главните свещеници, за да им Го предаде. 11А те, като чуха, се зарадваха и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай, за да Го предаде. 12А на първия ден от празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за Пасхата, учениците Му казаха: Къде искаш да отидем и да приготвим, за да ядеш пасхата? 13И Той изпрати двама от учениците Си, като им каза: Идете в града и там ще ви срещне един човек, който носи стомна с вода. Последвайте го. 14И там, където влезе, кажете на стопанина на тази къща: Учителят казва: Къде е приготвената за Мен гостна стая, където ще ям пасхата с учениците Си? 15И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова: там ни пригответе. 16И така, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха, както им беше казал, и приготвиха пасхата. 17А като се свечери, Той дойде с дванадесетте. 18И когато седяха на трапезата и ядяха, Иисус каза: Истина ви казвам: един от вас, който яде с Мен, ще Ме предаде. 19А те започнаха да скърбят и да Му казват един след друг: Да не съм аз? 20А Той им каза: Един от вас дванадесетте е, който топи заедно с Мен в блюдото. 21Защото Човешкият Син наистина отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за този човек, ако не се беше родил. 22И когато ядяха, Иисус взе хляб и като благослови, разчупи, даде им и каза: Вземете, (яжте;) това е Моето тяло. 23Взе и чашата, благодари и им даде; и те всички пиха от нея. 24И им каза: Това е Моята кръв на (новия) завет, която се пролива за мнозина. 25Истина ви казвам, че вече няма да пия от плода на лозата до онзи ден, когато ще го пия нов в Божието царство. 26И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм. 27И Иисус им каза: Всички вие ще се отвърнете (от Мен тази нощ), защото е писано: "Ще поразя пастира, и овцете ще се разпръснат." 28А след възкресението Си ще отида преди вас в Галилея. 29Тогава Петър Му каза: Даже и всички да се отвърнат, аз няма! 30Иисус му каза: Истина ти казвам, че днес, тази нощ, преди петелът да пропее два пъти, ти три пъти ще се отречеш от Мен. 31А той говореше още по-разпалено: Дори да стане нужда да умра с Теб, пак няма да се отрека от Теб! Същото казаха и другите. 32Дойдоха до едно място, наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Седете тук, докато се помоля. 33И взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан и започна да се страхува и да тъгува. 34И им каза: Душата Ми е наскърбена до смърт. Постойте тук и бдете. 35И като отиде малко напред, падна на земята и се молеше, ако е възможно, да Го отмине този час, като каза: 36Авва, Отче, за Теб всичко е възможно. Отмини Ме с тази чаша; не обаче както Аз искам, а както Ти. 37И дойде и ги намери заспали; и каза на Петър: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да бдиш? 38Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, но плътта – немощна. 39И пак отиде и се помоли, като каза същите думи. 40А като дойде, пак ги намери заспали, защото очите им бяха натежали; и не знаеха какво да Му отговорят. 41И дойде трети път и им каза: Спете и почивайте! Достатъчно е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците. 42Станете да вървим. Ето, приближи се онзи, който Ме предава. 43И веднага, докато Той още говореше, дойде Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с мечове и тояги от главните свещеници, книжниците и старейшините. 44А онзи, който Го предаваше, им беше дал знак, казвайки: Когото целуна – Той е. Него хванете и отведете, като Го пазите здраво. 45И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Равви!; и Го целуваше. 46И те сложиха ръце на Него и Го хванаха. 47А един от стоящите там измъкна меча си, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото. 48Тогава Иисус заговори и им каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и тояги да Ме уловите? 49Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте. Но това стана, за да се сбъднат Писанията. 50Тогава всички Го оставиха и се разбягаха. 51А един младеж Го следваше, обвит с ленено платно на голо; и те го хванаха. 52А той остави лененото платно и избяга гол. 53И заведоха Иисус при първосвещеника, при когото се събраха всичките главни свещеници, старейшините и книжниците. 54А Петър Го беше следвал отдалеч и беше влязъл вътре в двора на първосвещеника, и седеше заедно със служителите и се грееше на огъня. 55А главните свещеници и целият Синедрион търсеха свидетелство против Иисус, за да Го убият, но не намериха. 56Защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но свидетелствата им не си съвпадаха. 57После някои станаха и лъжесвидетелстваха против Него, като казаха: 58Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша този ръкотворен храм и за три дни ще съградя друг, неръкотворен. 59Но и така свидетелствата им не си съвпадаха. 60Тогава първосвещеникът се изправи на средата и попита Иисус, като каза: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб? 61А Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Синът на Благословения? 62А Иисус каза: Аз съм. И ще видите Човешкия Син седящ отдясно на Силата и идещ с небесните облаци. 63Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели? 64Чухте богохулството. Как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че заслужава смъртно наказание. 65А някои започнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Пророкувай! И служителите, като Го хванаха, Му удряха плесници. 66И когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника. 67И като видя Петър, че се грее, се взря в него и каза: И ти беше с Иисус Назарянина. 68А той се отрече, като каза: Нито зная, нито разбирам какво говориш. И излезе вън в предверието и петелът пропя. 69Но слугинята го видя и пак започна да казва на стоящите там: Този е от тях. 70А той пак се отрече. След малко стоящите там пак казаха на Петър: Наистина си от тях, защото си галилеянин (и говорът ти те издава). 71А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам този Човек, за когото говорите. 72И петелът пропя втори път. И Петър си спомни думата, която му бе казал Иисус: Преди петелът да пропее два пъти, ти ще се отречеш от Мен три пъти. И като размисли за това, заплака.