1И се събраха при Иисус фарисеите и някои от книжниците, които бяха дошли от Ерусалим, 2и бяха видели, че някои от учениците Му ядат хляб с нечисти, тоест неизмити ръце. 3Защото фарисеите и всички юдеи, като държат преданието на старейшините, не ядат, без да си измият ръцете до лактите; 4и когато се връщат от пазар, не ядат, без да се измият. Има и много други неща, които са приели да спазват – измивания на чаши, глинени и медни съдове (и легла). 5И така, фарисеите и книжниците Го запитаха: Защо Твоите ученици не вървят по преданието на старейшините, а ядат хляб с нечисти ръце? 6А Той им каза: Добре е пророкувал Исая за вас, лицемерите, както е писано: "Този народ Ме почита с устните си, но сърцето им се намира далеч от Мен. 7Но напразно Ме почитат, като учат за поучение човешки заповеди." 8Вие оставяте Божията заповед и спазвате човешкото предание: (миенето на стомни и на чаши; и правите много други неща). 9И им каза: Вие успешно осуетявате Божията заповед, за да спазите своето предание! 10Защото Мойсей каза: "Почитай баща си и майка си", и: "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви." 11Но вие казвате: Ако каже човек на баща си или на майка си: Това моето, с което би могъл да си помогнеш, е курбан, това значи, подарено е на Бога – това го освобождава; 12и вие не го оставяте вече да направи нищо за баща си или за майка си. 13И така осуетявате Божието слово заради вашето предание, което сте предали; и вършите много такива неща, подобни на това. 14И пак повика множеството и им каза: Слушайте Ме всички и разбирайте. 15Няма нищо извън човека, което, като влиза в него, може да го оскверни; но тези неща, които излизат от него, те оскверняват човека. 16(Ако има някой уши да слуша, нека слуша.) 17И като остави множеството и влезе вкъщи, учениците Му Го попитаха за притчата. 18И Той им каза: И вие ли още не проумявате? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни? 19Защото не влиза в сърцето му, а в корема и се изхожда. С това Той обяви всички ястия за чисти. 20Каза още: Това, което излиза от човека, то осквернява човека. 21Защото отвътре, от сърцето на хората, излизат лоши мисли, блудства, кражби, убийства, 22прелюбодейства, користолюбие, злина, коварство, сладострастие, лукавство, богохулство, гордост, безумство. 23Всички тези зли неща излизат отвътре и оскверняват човека. 24И като стана оттам, отиде в Тирската и Сидонската страни; и влезе в една къща и не искаше никой да Го знае, но не можа да се укрие. 25А веднага чу за Него една жена, чиято малка дъщеря имаше нечист дух; и тя дойде и падна пред краката Му. 26(Жената беше гъркиня, по рождение сирофиникийка.) И Му се молеше да изгони демона от дъщеря й. 27А Иисус й каза: Остави децата да се наситят, защото не е прилично да се вземе хлябът от децата и да се даде на кученцата. 28А тя в отговор Му каза: Така е, Господи, но и кученцата под масата ядат от трохите, които падат от децата! 29А Той й каза: За тази дума – иди си; демонът излезе от дъщеря ти. 30И като си отиде у дома, намери, че детето лежеше на постелката, а демонът беше излязъл. 31И като излезе пак от тирската и сидонската страни, дойде към Галилейското езеро през средата на декаполските области. 32И доведоха при Него един глух и заекващ човек и Му се молеха да положи ръка на него. 33Иисус го отведе настрани от множеството, сложи пръстите Си в ушите му и като плюна, се докосна до езика му; 34и като погледна към небето, въздъхна и му каза: Еффата, тоест: Отворй се. 35И ушите му се отвориха и връзката на езика му се развърза, и той говореше ясно. 36И им заръча на никого да не казват за това; но колкото повече им заръчваше, толкова повече те Го разгласяваха; 37и се чудеха твърде много и говореха: Всичко върши добре: и глухите прави да чуват, и немите да говорят!