1И им каза: Истина ви казвам: има някои от стоящите тук, които няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство, дошло със сила. 2И след шест дни Иисус взе Петър, Яков и Йоан и ги заведе на една висока планина насаме; и се преобрази пред тях. 3Дрехите Му станаха блестящи и изключително бели, като сняг, както никой белач на земята не може да избели. 4И им се яви Илия с Мойсей и те разговаряха с Иисус. 5Тогава Петър заговори и каза на Иисус: Равви, добре е да сме тук; и нека направим три шатри – една за Теб, една за Мойсей и една за Илия; 6защото не знаеше какво да каже, понеже се бяха изплашили много. 7И се яви облак и ги засени; и от облака дойде глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте. 8И внезапно, като се озърнаха, не видяха вече никого при себе си освен Иисус. 9И като слизаха от планината, Той им заръча да не казват на никого това, което бяха видели, освен когато Човешкият Син бъде възкресен от мъртвите. 10И те пазеха това слово, като се питаха помежду си какво значи да възкръсне от мъртвите. 11И Го попитаха, казвайки: Защо казват книжниците, че първо Илия трябва да дойде? 12А Той им каза: Наистина първо Илия ще дойде и ще възстанови всичко. И как е писано за Човешкия Син? Писано е, че трябва да пострада много и да бъде унизен. 13Но аз ви казвам, че Илия е дошъл, и те постъпиха с него както си искаха, така както е писано за него. 14И когато Той дойде при учениците, видя около тях едно голямо множество и книжници, които спореха с тях. 15И веднага, като Го видя, цялото множество се смая и се завтече към Него, и Го поздравяваха. 16И Той попита книжниците: За какво спорите с тях? 17И един от множеството Му отговори: Учителю, доведох при Теб сина си, който има ням дух. 18И където и да го хване, го тръшка; и той се запеня, скърца със зъби и се вцепенява. Казах на Твоите ученици да изгонят демона, но те не можаха. 19А Той в отговор им каза: О, роде невярващ, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мен. 20И го доведоха при Него. И когато Го видя, духът веднага го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен. 21И Иисус попита баща му: От колко време му става така? А той каза: От детинство. 22И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби. Но ако можеш да направиш нещо, съжали ни и ни помогни! 23А Иисус му каза: Ако можеш! Всичко е възможно за този, който вярва. 24Веднага бащата на детето извика и каза със сълзи: Вярвам (Господи)! Помогни на моето неверие! 25А Иисус, като видя, че се стича народ, смъмри нечистия дух, като му каза: Ням и глух душе, Аз ти заповядвам: излез от него и не влизай повече в него! 26И като изпищя и го сгърчи силно, излезе. И детето стана като мъртво, затова повечето казаха, че е умряло. 27Но Иисус го хвана за ръката и го вдигна; и то стана. 28И когато влезе в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним? 29А Той им каза: Този род с нищо не може да излезе, освен с молитва (и пост). 30И като излязоха оттам, минаха през Галилея; а Той искаше никой да не узнае това. 31Защото учеше учениците Си, като им казваше: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на хора и те ще Го убият. И след като Го убият, на третия ден Той ще възкръсне. 32Но те не разбраха думата и се страхуваха да Го попитат. 33И дойдоха в Капернаум. И когато беше в къщата, Той ги попита: Какво разисквахте по пътя? 34А те мълчаха, защото по пътя бяха спорили помежду си кой от тях е по-голям. 35И като седна, повика дванадесетте и им каза: Който иска да бъде пръв, ще бъде последен от всички и служител на всички. 36Тогава взе едно детенце и го постави посред тях. И като го прегърна, им каза: 37Който приеме едно от тези дечица в Мое Име, Мен приема; и който приеме Мен, приема не Мен, а Този, който Ме е пратил. 38Тогава Йоан Му каза: Учителю, видяхме един човек да изгонва демони в Твое Име и му забранихме, защото не ни следва. 39А Иисус каза: Не му забранявайте, защото няма никой, който да извърши чудо в Мое Име и да може скоро да Ме злослови. 40Понеже онзи, който не е против нас, е откъм нас. 41Защото, който ви напои с чаша вода в Мое Име, понеже сте Христови, истина ви казвам, той никак няма да изгуби наградата си. 42А който съблазни едно от тези малките, които вярват в Мен, за него би било по-добре да му се окачи голям воденичен камък на врата и да бъде хвърлен в морето. 43И ако те съблазнява ръката ти, отсечи я. По-добре е за теб да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш две ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън, 44(където "червеят им не умира и огънят не угасва"). 45И ако те съблазнява кракът ти, отсечи го. По-добре е за теб да влезеш в живота куц, отколкото да имаш два крака и да бъдеш хвърлен в пъкъла, (в неугасимия огън, 46където "червеят им не умира и огънят не угасва"). 47И ако те съблазнява окото ти, извади го. По-добре е за теб да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла, 48където "червеят им не умира и огънят не угасва". 49Защото всеки ще се осоли с огън (и всяка жертва ще се осоли със сол). 50Добро нещо е солта; но ако солта обезсолее, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си и мир имайте помежду си.