1В същото време учениците дойдоха при Иисус и казаха: Кой е най-голям в небесното царство? 2А Иисус повика едно детенце, постави го сред тях и каза: 3Истина ви казвам: ако не се обърнете и не станете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство. 4И така, който смири себе си като това детенце, той е най-голям в небесното царство. 5И който приеме едно такова детенце в Мое Име, Мен приема. 6А който съблазни един от тези малките, които вярват в Мен, за него би било по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък и да потънеше в морските дълбочини. 7Горко на света поради съблазните, защото съблазните трябва да дойдат; но горко на онзи човек, чрез когото идва съблазънта! 8Ако те съблазнява ръката ти или кракът ти, отсечи го и го хвърли от себе си: по-добре е за теб да влезеш в живота куц или недъгав, отколкото с две ръце или с два крака да бъдеш хвърлен във вечния огън. 9И ако те съблазнява окото ти, извади го и го хвърли от себе си: по-добре е за теб да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл. 10Внимавайте да не презирате нито едно от тези малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец, който е на небесата. 11(Защото Човешкият Син дойде да спаси погиналото.) 12Как ви се вижда? Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не оставя ли деветдесет и деветте и не отива ли по хълмовете да търси заблудилата се? 13И като я намери, истина ви казвам: той се радва за нея повече, отколкото за деветдесет и деветте незаблудили се. 14Също така не е по волята на Отца ви, който е на небесата, да загине нито един от тези малките. 15И ако съгреши брат ти, иди, покажи вината му между теб и него насаме. Ако те послуша, спечелил си брат си. 16Но ако не послуша, вземи със себе си още един или двама, и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяко нещо. 17И ако не послуша тях, кажи това на църквата, а ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник. 18Истина ви казвам: каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата. 19Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде от Моя Отец, който е на небесата. 20Защото, където двама или трима са събрани в Мое Име, там съм и Аз посред тях. 21Тогава Петър се приближи и Му каза: Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? До седем пъти ли? 22Иисус му каза: Не ти казвам до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем. 23Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си. 24И когато започна да ги преглежда, докараха при Него един, който му дължеше десет хиляди таланта. 25Но понеже нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му, и всичко, което имаше, и да се плати дългът. 26Затова слугата падна, кланяше му се и каза: Имай търпение към мен и ще ти платя всичко! 27И господарят на този слуга, понеже го жалеше, го пусна и му прости заема. 28Но този слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто динария; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което ми дължиш! 29Затова съслужителят му падна и му се молеше, като каза: Имай търпение към мен, и ще ти платя! 30Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница, докато изплати дълга. 31А съслужителите му, като видяха станалото, твърде много се наскърбиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, което беше станало. 32Тогава господарят му го повика и му каза: Зли слуго, аз ти простих целия онзи дълг, понеже ми се примоли. 33Не трябваше ли и ти да се смилиш над съслужителя си, както и аз се смилих над теб? 34И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите, докато изплати целия дълг. 35Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брат си.