1И когато се приближиха до Ерусалим и дойдоха във Витфагия при Елеонския хълм, Иисус изпрати двама ученика, като им каза: 2Идете в селото, което е насреща ви, и веднага ще намерите вързана магарица и магаренце с нея; отвържете ги и Ми ги докарайте. 3И ако някой ви каже нещо, кажете: На Господа трябват; и той веднага ще ги изпрати. 4А това стана, за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва: 5?Кажете на Сионовата дъщеря: Ето, твоят Цар идва при теб, кротък и възседнал на магарица и на магаренце, рожба на впрегатно.“ 6И така, учениците отидоха и направиха, както им поръча Иисус: 7докараха магарицата и магаренцето и наметнаха на тях дрехите си, и Той седна върху тях. 8И едно много голямо множество постла дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и ги постилаха по пътя. 9А множествата, които вървяха пред Него и които идваха след Него, викаха: Осанна на Давидовия син! Благословен, който иде в Господното Име! Осанна във висините! 10И когато влезе в Ерусалим, целият град се раздвижи и казваха: Кой е Този? 11А множествата казваха: Този е пророкът Иисус, който е от Назарет в Галилея. 12И Иисус влезе в Божия храм и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и преобърна масите на онези, които обменяха пари, и пейките на онези, които продаваха гълъбите, и им каза: 13Писано е: ?Домът Ми ще се нарече молитвен дом“, а вие го правите ?разбойнически вертеп“. 14И при Него в храма дойдоха слепи и куци и Той ги изцели. 15А главните свещеници и книжници, като видяха чудесата, които извърши, и децата, които викаха в храма и казваха: Осанна на Давидовия Син! -- възнегодуваха и Му казаха: 16Чуваш ли какво казват тези? А Иисус им каза: Да. Не сте ли чели никога: ?От устата на младенците и сучещите приготвил си хвала“? 17И след като ги остави, излезе вън от града до Витания, където и пренощува. 18А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня. 19И като видя една смокиня край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея, освен само листа, и й каза: Да няма вече плод от теб до века! И смокинята веднага изсъхна. 20И учениците, като видяха това, се учудиха и казаха: Как така веднага изсъхна смокинята? 21А Иисус в отговор им каза: Истина ви казвам: ако имате вяра и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смокинята, а даже ако кажете на този хълм: Вдигни се и се хвърли в морето, ще стане. 22И всичко, което поискате в молитва, като вярвате, ще получите. 23И когато дойде в храма, като поучаваше, главните свещеници и народните старейшини дойдоха при Него и казаха: С каква власт правиш тези неща? И кой Ти е дал тази власт? 24А Иисус в отговор им каза: Ще ви попитам и Аз едно нещо, на което, ако Ми отговорите, и Аз ще ви кажа с каква власт правя тези неща. 25Йоановото кръщение откъде беше? От небето или от хората? А те разискваха помежду си, като казваха: Ако кажем: От небето; Той ще ни каже: Тогава защо не му повярвахте? 26Но ако кажем: От хората; боим се от множеството, защото всички имат Йоан за пророк. 27И така, в отговор на Иисус казаха: Не знаем. И Той им каза: И Аз също не ви казвам с каква власт правя тези неща. 28Но какво мислите? Един човек, който имаше двама сина, отиде при първия и му каза: Синко, иди, работи днес на лозето. 29А той в отговор каза: Не искам! -- но после се разкая и отиде. 30Отиде и при втория и му каза същото. А той в отговор каза: Аз ще ида, господине! -- и не отиде. 31Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казаха Му: Първият. Иисус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство. 32Защото Йоан дойде при вас в пътя на правдата и не му повярвахте, бирниците обаче и блудниците му повярваха. А вие, като видяхте това, даже не се разкаяхте след това да му повярвате. 33Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин и построи кула; и като го даде под наем на лозари, отиде в чужбина. 34А когато наближи времето на плодовете, изпрати слугите си при лозарите, за да приберат плодовете му. 35И лозарите, като хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни пребиха. 36Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото. 37А най-накрая изпрати при тях сина си, като казваше: Ще почетат сина ми. 38Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: Този е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му! 39И като го хванаха, го изхвърлиха вън от лозето и го убиха. 40И така, когато стопанинът на лозето си дойде, какво ще направи на тези лозари? 41Казаха Му: Злосторниците лошо ще погуби, а лозето ще даде под наем на други лозари, които ще му дават плодовете на времето им. 42Иисус им каза: Никога ли не сте чели в Писанията: ?Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла. От Господа е това и чудно е в нашите очи“? 43Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се даде на народ, който ражда плодовете му. 44И който падне върху този камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже. 45И главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите Му, разбраха, че говори за тях. 46Но когато поискаха да Го хванат, се уплашиха от множествата, понеже Го имаха за пророк.