1Когато Иисус свърши тези думи, каза на учениците Си: 2Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие. 3Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каяфа, 4и се наговаряха как да уловят Иисус с хитрост и да Го убият; 5но казваха: Да не е на празника, за да не стане вълнение сред народа. 6А когато Иисус беше във Витания, в къщата на прокажения Симон, 7до Него се приближи една жена, която имаше алабастрен съд с много скъпо миро, което изля на главата Му, докато Той седеше на трапезата. 8А като видяха това, учениците започнаха да недоволстват, казвайки: Защо се прахоса това? 9Защото това миро можеше да се продаде за голяма сума, която да се раздаде на бедните. 10Но като разбра това, Иисус им каза: Защо досаждате на жената? Понеже тя извърши едно добро дело за Мен. 11Защото бедните винаги се намират между вас, а Аз не винаги се намирам. 12Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми, го направи за Моето погребение. 13Истина ви казвам: където и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя направи. 14Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски, отиде при главните свещеници и каза: 15Какво ще ми дадете, и аз ще ви Го предам? И те му определиха тридесет сребърника. 16И оттогава той търсеше удобен случай, за да Го предаде. 17А в първия ден на празника на безквасните хлябове учениците отидоха при Иисус и казаха: Къде искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата? 18Той каза: Идете в града при еди-кого си и му кажете: Учителят каза: Времето Ми е близо – у теб ще празнувам Пасхата с учениците Си. 19И учениците направиха, както им заръча Иисус, и приготвиха Пасхата. 20И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученици. 21И като ядяха, каза: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде. 22А те бяха пренаскърбени и започнаха един по един всички да Му казват: Да не съм аз, Господи? 23А Той в отговор каза: Който натопи ръката си заедно с Мен в блюдото, той ще Ме предаде. 24Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не се беше родил. 25А Юда, който Го предаде, в отговор каза: Да не съм аз, Равви? Иисус му каза: Ти каза. 26И когато ядяха, Иисус взе хляб, благослови и го разчупи, и като го даваше на учениците, каза: Вземете, яжте: това е Моето тяло. 27Взе и чашата и като благодари, даде им я и каза: Пийте от нея всички! 28Защото това е Моята кръв на (новия) завет, която се пролива за мнозина за прощаване на греховете. 29Но казвам ви, че отсега нататък няма вече да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Своя Отец. 30И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм. 31Тогава Иисус им каза: Вие всички ще се отвърнете от Мен тази нощ, защото е писано: ?Ще поразя пастира и овцете на стадото ще се разпръснат.“ 32А след като бъда възкресен, ще отида преди вас в Галилея. 33А Петър в отговор Му каза: Даже и всички да се отвърнат от Теб, аз никога няма да се отвърна! 34Иисус му каза: Истина ти казвам, че тази нощ, преди да пропее петелът, ти три пъти ще се отречеш от Мен. 35Петър Му каза: Дори да стане нужда да умра с Теб, пак няма да се отрека от Теб! Същото казаха и всичките ученици. 36Тогава Иисус дойде с тях на едно място, наречено Гетсимания, и каза на учениците Си: Седете тук, докато отида там и се помоля. 37И като взе със Себе Си Петър и двамата Зеведееви синове, започна да скърби и да се страхува. 38Тогава им каза: Душата Ми е пренаскърбена до смърт. Постойте тук и бдете заедно с Мен. 39И като отиде малко напред, падна на лицето Си и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче както Аз искам, а както Ти искаш. 40И дойде при учениците и ги намери заспали, и каза на Петър: Как! Не можахте ли поне един час да бдите с Мен? 41Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, но плътта – немощна. 42Пак отиде втори път и се моли, казвайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине тази чаша, без да я пия, нека бъде Твоята воля. 43И като дойде, пак ги намери заспали, защото очите им бяха натежали. 44И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза отново същите думи. 45Тогава дойде при учениците и им каза: Спете и почивайте! Ето, наближи часът, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници. 46Станете да вървим. Ето, приближи се този, който Ме предава. 47И когато Той говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде, и с него – голямо множество с мечове и тояги от главните свещеници и народните старейшини. 48А онзи, който Го предаваше, им беше дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го. 49И веднага се приближи до Иисус и каза: Здравей, Равви! И Го целуваше. 50А Иисус му каза: Приятелю, за какво си дошъл? Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисус и Го хванаха. 51И ето, един от тези, които бяха с Иисус, протегна ръка, измъкна меча си и като удари слугата на първосвещеника, му отсече ухото. 52Тогава Иисус му каза: Върни меча си на мястото му, защото всички, които са хванали меч, от меч ще загинат. 53Или мислиш, че не мога да се помоля на Моя Отец и Той да Ми изпрати още сега повече от дванадесет легиона ангели? 54Но как биха се сбъднали Писанията, че това трябва да бъде така? 55В същия час Иисус каза на множествата: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и тояги да Ме уловите? Всеки ден седях и поучавах в храма, и не Ме хванахте. 56Но всичко това стана, за да се сбъднат Писанията на пророците. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха. 57А тези, които бяха хванали Иисус, Го заведоха при първосвещеника Каяфа, където бяха събрани книжниците и старейшините. 58А Петър Го следваше отдалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със служителите да види края. 59А главните свещеници и целият Синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисус, за да Го убият, 60но не намериха, въпреки че дойдоха много лъжесвидетели. Но накрая дойдоха двама, които казаха: 61Този каза: Мога да разруша Божия храм и за три дни пак да го съградя. 62Тогава първосвещеникът стана и Му каза: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб? 63Но Иисус мълчеше. Първосвещеникът Му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш Ти ли си Христос, Божият Син? 64Иисус му каза: Ти каза. Но казвам ви, отсега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на Силата и идещ на небесните облаци. 65Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулства! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето, сега чухме богохулството. Вие какво мислите? 66А те в отговор казаха: Той заслужава смъртно наказание. 67Тогава започнаха да Го заплюват в лицето и да Го блъскат, а други Му удряха плесници и Му казваха: 68Пророкувай ни, Христе! Кой Те удари? 69А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Иисус Галилеянина. 70А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам какво говориш. 71И когато излезе в предверието, го видя друга и каза на тези, които бяха там: И този беше с Иисус Назарянина. 72А Петър пак се отрече с клетва: Не познавам Човека. 73След малко се приближиха и онези, които стояха наблизо, и казаха на Петър: Наистина и ти си от тях, защото говорът ти те издава. 74Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Човека. И начаса петелът пропя. 75И Петър си спомни думата на Иисус, който беше казал: Преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мен. И той излезе вън и плака горко.